Защо? За какво? За това ли, че когато всички бяха обзети от паника, когато хетманите попаднаха в плен, войската бе разбита, пановете се криеха в замъците, а казакът бе стъпил с крак върху гърдите на Жечпосполита, само той единствен изблъска тоя крак и вдигна от праха падналата глава на майката, за която пожертва всичко: живот, богатство, и я спаси от позора, от смъртта — той, победителят?!
Който тук е по-заслужил, той да поеме тая власт! Комуто се пада по право, в негови ръце да се даде. Той с готовност ще се откаже от това бреме, с готовност ще каже на Бога и на Жечпосполита: „Пуснете в мир слугата си, защото е вече много уморен и лишен от сили, а при това е уверен, че няма да изчезне нито гробът му, нито споменът за него.“
Но понеже няма нито един такъв — два и три пъти би бил дете, а не мъж, ако се откаже от тая власт, от тоя слънчев път, от това великолепно, бляскаво бъдеще, в което се крие спасението на Полша, нейната слава, могъщество, щастие.
И защо?
Князът отново вдигна гордо глава и пламналият му взор падна върху Христа, но главата на Христос беше клюмнала върху гърдите и той мълчеше така болезнено, сякаш току-що бе разпнат…
Защо? Героят притисна с ръце пламналото си чело… Може би има отговор. Какво значат тия гласове, които сред златните и многобагрени видения на славата, сред шума на бъдещите победи, сред предчувствията за величие и могъщество толкова неумолимо викат към душата му: „Ах! Стой, нещастнико!“ Какво означава това безпокойство, което изпълва с трепетна тревога неустрашимата му гръд? Какво значи това, че когато той най-ясно и най-убедително доказва на себе си, че е длъжен да поеме властта, нещо там в пропастите на съвестта му шепне: „Сам се лъжеш, гордостта те подвежда, дяволът на честолюбието ти обещава царство?“
И отново страшна борба закипя в душата на княза, отново го грабна вихърът на тревогата, несигурността и съмненията.
Какво прави шляхтата, която вместо при главнокомандващите идва при него? Погазва закона. Какво прави войската? Нарушава дисциплината. И той, гражданинът, той, войникът, да застане начело на беззаконието? Да го покрива със своя авторитет? Пръв да дава пример на недисциплинираност, произвол, незачитане на законите — и всичко това само за да поеме властта два месеца по-рано, понеже, ако принц Карол бъде избран за крал, властта и без това ще мине в негови, на Вишньовецки, ръце. Той ли ще трябва да дава толкова страшен пример на потомците през вековете? Какво всъщност ще стане? Днес ще постъпи така Вишньовецки, а утре Конецполски, Потоцки, Фирлей, Замойски или Любомирски! А когато всеки почне да действа според собствената си амбиция, без да обръща внимание на закона и дисциплината, когато децата тръгнат по примера на бащите и дедите си, какво бъдеще очаква тая нещастна страна? Червеите на произвола, безредието, личните интереси и без това разяждат стъблото на Жечпосполита; под брадвата на вътрешната война се сипе гнилак и изсъхнали клонки падат от дървото. Какво ще стане, когато тия, които са длъжни да пазят това дърво като зеницата на окото си, сами почнат да подлагат огън под него? Какво ще стане? Господи! Господи!
Хмелницки също се оправдава с общественото благо, но не прави нищо друго, а въстава срещу закона и властта.
Тръпки пронизаха княза от глава до пети. Той закърши ръце: „О, Христе! Нима аз трябва да бъда втори Хмелницки!“
Но Христос беше увесил глава на гърдите и мълчеше с такава болка, сякаш само преди миг е бил разпнат.
Князът продължаваше да се разкъсва от съмнения. Какво ще стане, ако той вземе властта, а канцлерът, сенатът и главнокомандващите го обявят за бунтовник? Втора вътрешна война ли? Освен това нима Хмелницки е най-големият и най-страшният враг на Жечпосполита? Та нали неведнъж са я нападали още по-мощни сили, та нали когато двеста хиляди бронирани немци настъпваха край Грюнвалд срещу полковете на Ягело, когато при Хотим половин Азия участваше в боя, краят изглеждаше още по-близък — но какво стана с тия вражи сили? Не! Жечпосполита не се бои от войни и няма войни да я погубят! Но защо при такива победи, при такава скрита сила, при такава слава тя, която е разбила кръстоносците и турците… е толкова слаба и неспособна, та се е преклонила пред един казак? Та съседите ръфат границите й, та й се присмиват народите и никой не слуша нейния глас, не се смущават от гнева й, а всички предвиждат нейната гибел?