— Сигурно щеше да стане така, но той какво отговори? — попита Володийовски.
— Много се ядоса и заговори за друго. Почна да ми разправя, че Кривонос, за да му даде малко отдих, го пратил с писма до Хмелницки при Лвов, а Хмелницки не искал да го пусне обратно, защото замислял да го използва за други пратеничества като по-представителен. Накрая ме попита: „Къде е пан Скшетуски?“ А когато му казах, че е в Замошч, рече: „Тогава може би ще се срещнем“ — и с тия думи се сбогувахме.
— Сега разбирам, че веднага след това Хмелницки го е пратил във Варшава — каза Заглоба.
— Така е, но чакай, ваша милост. Тогава аз се върнах в крепостта и докладвах на пан Вейхер за мисията си. Беше вече късна нощ. На другия ден — нова атака, още по-ожесточена от предишните. Не ми остана време да се видя с пан Скшетуски и едва на третия ден му казах, че съм видял Богун и съм говорил с него. А там бяха много офицери и пан Реговски с тях. Той, като чу какво говорим, каза язвително: „Знам аз, че въпросът е за момиче. Щом ваша милост си такъв рицар, както ти се носи славата, ето ти го Богун: повикай го на дуел и бъди уверен, че тоя побойник няма да откаже. Ще имаме прекрасен prospectus от стените. Но, казва, за вас, хората на Вишньовецки, се говори повече, отколкото е наистина.“ В отговор на това пан Скшетуски така изгледа пан Реговски, сякаш го прониза. „Значи така ме съветваш, ваша милост, попита той. Добре тогава! Не зная само дали ваша милост, който подлагаш на съмнение нашите добродетели, ще имаш смелост да отидеш сред тия тълпи, за да извикаш от мое име Богун на дуел.“ А Реговски: „Смелост имам, но не съм ни сват, ни брат на ваша милост и затова няма да отида.“ Тогава другите взеха пан Реговски на смях. „О, казват, сега се покриваш, а когато беше въпрос за чужда кожа, тогава се перчеше!“ И Реговски, амбициозен човек, се засегна много и заяви, че ще отиде. На другия ден отиде — но Богун го нямало там. Отначало не вярвахме на думите му, но сега вече, след това, което ваша милост панове ми казахте, виждам, че е било вярно. Хмелницки наистина е бил изпратил Богун и там вие сте го съсекли.
— Така и беше — каза Володийовски.
— Я ни кажи, ваша милост, къде ще намерим сега Скшетуски — попита Заглоба, — понеже трябва да го намерим, та веднага да тръгнем с него за момичето.
— Оттатък Замошч лесно ще узнаете за него, там той е прочут. Те си подадоха ръка с Реговски и двамата разгромиха напълно казашкия полковник Калина. После Скшетуски сам на два пъти разбива татарски чамбули и унищожи Бурлай и няколко банди.
— Но как Хмелницки позволява това?
— Хмелницки се отрича от тях и твърди, че те грабят въпреки неговите заповеди. Иначе никой не би повярвал, че той е верен и покорен на негово величество краля.
— Много е лоша бирата в тая Консковоля! — забеляза пан Заглоба.
— Отвъд Люблин вече ще се намерите в опустошена страна — продължаваше литовецът, — защото отрядите стигаха чак до Люблин и татарите навсякъде вземаха роби, а колко взеха около Замошч и Хрубешов, един Бог знае. Скшетуски отърва вече няколко хиляди пленници и ги прати в крепостта. Той работи там с всички сили, без да гледа собственото си здраве.
Тук пан Лонгинус въздъхна и наведе замислен глава, а след малко продължи така:
— Та мисля, че Бог в своето върховно милосърдие непременно ще зарадва пан Скшетуски и ще му даде онова, в което е видял щастието си, тъй като заслугите на тоя кавалер са големи. В тия времена на развала и егоизъм, когато всеки мисли само за себе си, той е забравил себе си. Ами че той, братчета, отдавна би могъл да получи пермисия от княза и да тръгне да търси княгинята, но вместо това, когато нещастие сполетя отечеството ни, нито за миг не заряза службата си и с мъка в сърцето непрекъснато си гледаше работата.
— Той има душа на римлянин, няма що! — рече Заглоба.
— Пример трябва да вземаме от него.
— Особено ваша милост, пане Подбипента, който не гледаш във войната да бъдеш полезен на отечеството, а три глави търсиш.
— Бог вижда душата ми! — каза пан Лонгинус и вдигна очи към небето.
— Бог вече възнагради Скшетуски със смъртта на Богун — продума Заглоба — и с това, че даде миг спокойствие на Жечпосполита, та сега дойде за него време да помисли как да намери изчезналата.