— Това аз не отричам, ваша милост — отвърна малкият рицар. — Тя е нещо толкова специално и рядко, каквото досега не съм виждал, дори ония фигури на богини, които видяхме в двореца на Казановски, тъй сполучливо направени от мрамор, та изглеждат като живи, не могат да се мерят с нея. И сега не ми е чудно, че най-добрите мъже са се хванали за косите за нея — защото си струва.
— Виждаш ли, виждаш ли? — казваше Заглоба. — За Бога, човек не знае кога е по-хубава — сутрин или вечер? Защото тя постоянно изглежда като роза. Казвал съм ти, че и аз някога бях необикновено красив, но и тогава щях да бъда принуден да й отстъпя, макар други да разправят, че сме си приличали с нея като две капки вода.
— Я върви по дяволите, ваша милост! — викна малкият рицар.
— Не се сърди, пане Михал, защото и без това си придаваш войнствен израз. Гледаш я като козел зеле и непрекъснато се мръщиш; човек би казал, че желание те разкъсва, но гроздето е кисело.
— Тю! — каза Володийовски. — Как не те е срам, ваша милост? Стар човек си, а такива глупости приказваш.
— Тогава защо си се навъсил?
— Защото ти мислиш, ваша милост, че всичко лошо вече е минало като птица през въздуха и че сме напълно в безопасност, а всъщност трябва добре да си опичаме ума, та едно да избегнем, друго да заобиколим. Чака ни още опасен път и Бог знае какво може да се случи, понеже тия места, накъдето отиваме, сега трябва вече да са в огъня.
— Когато аз я откраднах от Богун в Розлоги, беше по-лошо, защото ни преследваха, а пред нас беше бунтът. И все пак преминах през цяла Украйна като през огън и стигнах чак до Бар. Та за какво носим глава на раменете? В най-лошия случай до Каменец не е толкова далече.
— Да, но турците и татарите също не са далече от него.
— Какво ми разправяш, ваша милост!
— Разправям какво е положението и казвам, че би трябвало да помислим върху това. По-добре да заобиколим Каменец и да тръгнем към Бар, защото казаците зачитат перначите, а със селяните ще се справим, но ако един татарин ни вземе под око, свършено е! Аз отдавна се познавам с тях и мога да бягам пред чамбулите заедно с птиците и вълците, но ако налетим право на някой чамбул, тогава и аз вече нищо не мога да направя.
— Тогава да вървим към Бар или покрай Бар, дано чумата ги умори тия татари от Литва и Бесарабия в техните станове. Ти, ваша милост, не знаеш, че Женджан е взел пернач и от Бурлай. Така че може да се движим навсякъде между казаците и да си пеем. Най-лошите пущинаци вече отминахме, сега ще навлезем в заселена местност. Трябва и така да наредим нещата, та вечер при залез да спираме в хуторите, защото за момичето това е и по-прилично, и по-удобно. Но на мене ми се струва, пане Михал, че си много черноглед. Какво, дявол да го вземе! Та нима трима мъже — без да хваля нито себе си, нито вас — няма да се справят в степта! Ще съединим нашата хитрост с твоята сабя и хайде! По-добро от това здраве му кажи. Женджан има и пернач от Бурлай, а това е най-важното, защото сега Бурлай управлява цялото Подолие, пък щом се доберем оттатък Бар, там е вече Лянцкоронски с кралските хоронгви. Хайде, пане Михал, да не губим време!
И наистина не губиха време, а се понесоха на север и запад по степта колкото можеха да препускат конете. При Могилев влязоха в по-гъсто населен край, така че вечер можеха лесно да намерят хутор или село, където да пренощуват, но румената утринна зора винаги ги заварваше на коне и на път. За щастие лятото беше сухо, дните знойни, нощите с роса, а сутрин цялата степ се сребрееше като покрита със скреж. Вятърът бе изсушил водите, реките бяха намалели и ги преминаваха много лесно. Като се движиха известно време срещу течението на Лозова, спряха на по-дълга почивка в Шаргород, където се намираше казашки полк от ония, които командваше Бурлай. Там намериха пратеници на Бурлай, а между тях и сотника Куна, когото бяха видели в Ямпол на пира у Бурлай. Той се поучуди малко, че не вървят през Брацлав, Райгород и Сквира за Киев, но в ума му не се появи никакво подозрение, особено когато Заглоба му обясни, че не са тръгнали по оня път от страх пред татарите, които щели да тръгнат откъм Днепър. Куна пък им каза, че Бурлай го изпратил в полка, за да съобщи, че ще тръгнат на поход, и сам Бурлай всеки момент също ще пристигне в Шаргород заедно с ямполската войска и буджашките татари и оттук веднага ще потегли по-нататък.