— Ами! Не са много. То винаги е така: който обсажда, дава повече жертви от обсадения. Ти, ваша милост, не ги знаеш тия работи като мене, нали не си бил толкова време на война, но ние, старите практици, няма нужда да броим труповете, защото от самата битка можем да преценим колко могат да бъдат.
— И аз ще се науча при ваша милост панове — каза любезно пан Лонгинус.
— Разбира се, ако само ти помогне пипето, ваша милост, на което не разчитам много.
— Я стига, ваша милост — обади се Скшетуски. — Ами че това не е първата война на пан Подбипента и дай Боже най-добрите рицари да се бият така, както той се би вчера.
— Правих каквото можех — отговори литовецът, — не толкова, колкото бих искал.
— Напротив! Напротив! Никак не беше зле, ваша милост — обади се Заглоба покровителствено, — но че други са те надминали — тук той започна да засуква мустака си нагоре, — това не е твоя вина.
Литовецът слушаше с наведени очи и въздъхна, замечтан за прадядо си Стовейко и за трите глави.
В тоя момент завесата на шатъра се повдигна и пан Михал влезе бодро, весел като щиглец в хубава утрин.
— Е, всички сме заедно! — извика пан Заглоба. — Дайте му бира!
Малкият рицар стисна ръце на тримата си другари и рече:
— Да бяхте видели, ваша милост панове, колко гюллета има на плаца! Това надминава всяка представа. Не можеш да минеш, без да се препънеш.
— И аз ги видях — отговори Заглоба, — като станах, се поразходих из стана. Кокошките в цяла Лвовска област за две години няма да снесат толкова яйца. Ех, да бяха яйца, щяхме да се наядем на омлети! А трябва да знаете, ваша милост панове, че аз предпочитам омлета пред всеки друг специалитет. Натурата ми е войнишка, както и вашата. С готовност ще изям нещо хубаво, стига да е много. Затова и за бой съм по-готов от днешните млади галеници, които няма да хапнат дори една копаня диви круши и да не се хванат веднага за стомаха.
— Ами ти, ваша милост, вчера се прояви с Бурлай! — каза малкият рицар. — Да посечеш така Бурлай — хо, хо! Не съм очаквал това от ваша милост. Та нали той беше рицар, славен по цяла Украйна и в Турция.
— Какво? Ха! — каза Заглоба самодоволно. — Не ми е първица това, не ми е първица, пане Михал. Виждам, че всички сме се търсили през девет села и сме се намерили четворицата, та сега като нас няма да намериш в цяла Жечпосполита. Кълна се в Бога, че с ваша милост панове и начело с нашия княз съм готов да тръгна така, само ние петимата, дори срещу Стамбул. Че то вижте само: пан Скшетуски уби Бурдабут, а вчера Тухай бей…
— Тухай бей не е убит — прекъсна го поручикът. — Сам усетих, че, сабята ми се изплесна, а след това веднага ни разделиха.
— Все едно — каза Заглоба, — не ме прекъсвай, пане Ян. Пан Михал посече във Варшава Богун, както ти казахме…
— По-добре да не беше споменавал това, ваша милост — рече литовецът.
— Казана дума назад се не връща — отвърна Заглоба. — При все че предпочитам да не бях го казвал, но продължавам… Пан Подбипента от Миши черва пък удуши Пулян, а пък аз — Бурлай. Все пак няма да премълча, че всички ония победи бих дал само за Бурлай и като че ли на мене се падна най-тежката работа. Той беше дявол, а не казак, нали? Да имах синове legitime natos, щях да им оставя прекрасно име. Любопитен съм само да зная какво ще кажат за това негово величество кралят и сеймът, как ще ни наградят — нас, които гълтаме повече сяра и селитра, отколкото нещо друго.
— Имаше един рицар, по-голям от всички нас — каза пан Лонгинус, — а името му никой не знае и не помни.
— Интересно кой е той? Навярно от древността? — каза Заглоба засегнат.
— Не от древността, братче, а оня, който съборил при Тшчана Густав Адолф заедно с коня му и го взел в плен — рече литовецът.
— А аз съм чувал, че това е било при Пуцк — намеси се пан Михал.
— Все пак кралят му се изтръгнал от ръцете и избягал — каза Скшетуски.
— Така е! И аз зная нещо по тая работа — каза пан Заглоба, като притваряше око, — защото тъкмо тогава служех под командването на пан Конецполски, баща на сегашния хоронжи. И аз зная нещо по тая работа! Скромността не позволява на оня рицар да си каже името и затова никой не го знае. И все пак вярвайте ми в това, което ще кажа: Густав Адолф беше голям военачалник, почти равен на пан Конецполски, но в двубоя с Бурлай работата беше по-тежка — аз ви казвам това!
— Да не излезе, че ти, ваша милост, си свалил Густав Адолф? — попита Володийовски.