— А какво искаш от мене?
— Ела с мене малко в степта, там ще си поговорим.
Пришпориха конете и заминаха. Бавиха се около един час. След завръщането им лицето на Кшечовски беше бледо и страшно. Веднага почна да се сбогува с Хмелницки, който му каза на тръгване:
— Двамата ще бъдем в Украйна, а над нас само кралят и никой друг. Кшечовски се върна на байдаците. Старият Барабаш, Флик и другите командващи лица го чакаха нетърпеливо.
— Какво има? Какво има? — питаха го от всички страни.
— Слизай на брега! — отговори Кшечовски със заповеднически глас. Барабаш повдигна сънливи клепачи; някакъв див пламък блесна в очите му.
— Как така? — рече той.
— Слизай на брега! Предаваме се!
Кръвта нахлу в бледото и жълтеникаво лице на Барабаш. Той стана от котела, на който седеше, изправи се и внезапно тоя прегърбен, грохнал старец се превърна във великан, пълен с живот и сила.
— Предателство! — изрева той.
— Предателство! — повтори Флик и хвана дръжката на рапирата си. Но преди да я извади, пан Кшечовски изсвистя със сабята си и с един замах го просна на палубата.
После скочи от байдака в малката лодка досами него, в която имаше четирима запорожци с весла в ръцете, и викна:
— Между байдаците!
Лодката се понесе като стрела, а пан Кшечовски, застанал в средата, с шапка върху окървавената сабя, с очи като пламъци, викаше с мощен глас:
— Деца! Няма да убиваме своите! Да живее Богдан Хмелницки, хетман запорожки!
— Да живее! — повториха стотици и хиляди гласове.
— Смърт на ляхите!
— Смърт!
На виковете от байдаците отговориха възгласите на запорожците от бреговете. Но много хора от корабите, които се намираха по-далеч, още не знаеха какво става; едва когато навсякъде се разнесе вестта, че пан Кшечовски преминава на страната на запорожците, кралските казаци полудяха от радост. Шест хиляди шапки полетяха нагоре, шест хиляди пушки изгърмяха. Байдаците се затресоха под стъпките на молойците. Настана шум и бъркотия. Но тая радост трябваше да се полее с кръв, защото старият Барабаш предпочиташе да умре, отколкото да измени на знамето, под което бе служил през целия си дълъг живот. Няколко десетки души черкаси се присъединиха към него и започна кратък, но страшен бой — както всички битки, при които шепа хора, които искат не милост, а смърт, се бранят от тълпите. Нито Кшечовски, нито някой от казаците бе очаквал такава съпротива. У стария полковник се събуди някогашният лъв. На призива да сложи оръжие той отговори с изстрели — и го видяха отпред с жезъл в ръка, с развята бяла коса, да издава заповеди с гръмлив глас и с младежка енергия. Заобиколиха байдака му от всички страни. Хората от ония байдаци, които не можеха да се доближат, скачаха във водата и с плуване или като газеха между тръстиките, стигаха до неговия байдак, хващаха се за ръба му и се изкатерваха на него с ярост. Съпротивата беше кратка. Верните на Барабаш казаци, изпонамушкани, насечени или разкъсани с ръце, покриха палубата с труповете си. Старецът още се бранеше със сабя в ръка.
Кшечовски си проби път до него.
— Предай се! — викна той.
— Предател! Смърт за тебе! — отвърна Барабаш и вдигна сабя да го посече.
Кшечовски се дръпна бързо в навалицата.
— Бий! — извика той на казаците.
Но изглежда, че никой не искаше да вдигне пръв ръка срещу стареца. За зла чест обаче полковникът се подхлъзна в кръвта и падна.
Проснат, той вече не будеше такова уважение или страх и веднага двайсетина остриета се забиха в тялото му. Старецът успя само да викне: „Боже, Света Богородице!“
Започнаха да секат падналия и го разсякоха на късове. Отсечената глава подхвърляха от байдак на байдак и си играеха с нея като с топка, докато при едно несръчно подхвърляне тя падна във водата.
Оставаха още немците, с които работата беше по-трудна, защото полкът се състоеше от хиляда стари бойци, обучени в редица войни.
Наистина храбрият Флик загина от ръката на Кшечовски, но начело на полка остана Йохан Вернер, подполковник, ветеран още от Трийсетгодишната война.
Кшечовски беше почти сигурен в победата, защото немските байдаци бяха обкръжени от всички страни от казашки, но искаше да запази за Хмелницки тоя полк несравнима и отлично въоръжена пехота, затова предпочете да започне преговори с тях.