— Стой! — викна той на своите миргородци.
Димът, горещината, паниката, конският тропот, изплашените гласове, воят на осветената от пожарите тълпа — всичко това се сля в една пъклена картина, която поручикът гледаше от прозореца.
— Какъв ли погром трябва да е там? Какъв ли погром! — викаше той на Захар, без да гледа, че казакът не може да сподели радостта му.
В това време отново отряд бегълци прелетя като светкавица. Грохотът на оръдията разтърсваше корсунските къщи из основи. Внезапно някакъв пронизителен глас започна да вика току под къщата:
— Спасявайте се! Хмел е убит! Кшечовски е убит! Тухай бей убит!
На площада настъпи истински край на света. Хората се хвърляха обезумели в пламъците. Поручикът падна на колене и вдигна ръце нагоре.
— Всемогъщи Боже! Велики и справедливи Боже — слава на тебе във висините!
Захар се втурна от пруста в стаята и прекъсна молитвата му.
— Детето ми — извика той задъхан, — излез и обещай милост на миргородци, защото искат да бягат, а ако избягат, тук ще нахлуе тълпата!
Скшетуски излезе пред къщата. Миргородци се въртяха неспокойно пред дома и проявяваха истинско желание да напуснат поста си и да офейкат всички в града. Откъм Крута балка непрекъснато долитаха нови отряди от разбити, като че ли понесени на криле. Бягаха селяни, татари, казаци от гарнизоните, запорожци, всички страшно размесени. И все пак главните сили на Хмелницки като че ли още се съпротивляваха и сражението навярно не беше още напълно решено, защото оръдията гърмяха с удвоена сила.
Скшетуски се обърна към миргородци.
— Затова, че пазихте вярно моята особа — каза той надменно, — няма нужда да се спасявате с бягство, аз ви обещавам покровителство и милост от страна на хетмана.
Миргородци до един свалиха шапки, а той сложи ръце на кръста и загледа гордо към тях и към площада, който опустяваше все повече. Каква промяна на съдбата! Ето, пан Скшетуски, до неотдавна още пленник, влачен подир казашкия обоз, сега стоеше между дръзките казаци, като господар между крепостните си, като шляхтич сред простолюдието, като хусар от брониран полк между обозната прислуга. Той — пленникът — сега обещаваше милост и пред него шапките се сваляха от главите, а покорните гласове викаха с оня тъжен, провлечен тон, който издава страх и готовност да се предадат:
— Помилвайте ни, пане!
— Каквото казах, ще стане! — каза поручикът.
И той наистина беше уверен в своето ходатайство пред хетмана, който му беше познат, защото много пъти му беше носил писма от княз Йереми и бе успял да спечели благоволението му. Сега стоеше с ръце на кръста, а осветеното му от блясъка на пожара лице излъчваше радост.
„Ето, войната е свършена! Ето, вълната се разби в прага! — мислеше той. — Пан Чарнецки беше прав: неизчерпаема е силата на Жечпосполита, непоколебима е нейната мощ.“
И като мислеше така, гърдите му се пръскаха от гордост. Не дребнава гордост, която произтича от очакваното отмъщение, от унизяването на врага или от възвърнатата свобода, която вече очакваше да придобие след малко, или от това, че сега сваляха пред него шапки — чувстваше се горд, че е син на тая победоносна, могъща Жечпосполита, пред прага на която се разбива и рухва всяка злоба, всяко посегателство, всеки удар, както адските сили се разбиват в небесния праг. Той се чувстваше горд като шляхтич патриот, че беше подкрепен и не се беше разочаровал във вярата си. Не желаеше вече отмъщение.
„Разгроми като кралица и прости като майка“ — мислеше той.
В това време тътнежът на оръдията се превърна в непрестанен грохот.
Отново по пустите улици затропаха конски копита. На площада като мълния долетя върху неоседлан кон казак без шапка, само по риза, с разсечено от меч лице, от което бликаше кръв. Той се втурна, спря коня, разпери ръце и като поемаше въздух с отворена уста, започна да вика:
— Хмел бие ляхите! Светлейшите панове, хетмани и полковници, рицари и кавалери са победени!
Каза това, олюля се и се строполи на земята. Миргородци скочиха да му помогнат.
Пламък и бледност преминаха по лицето на пан Скшетуски.
— Какво говори той! — рече трескаво поручикът на Захар. — Какво се е случило? Не може да бъде. За Бога, това не може да бъде!
Тишина! Само пламъците съскат по противоположната страна на площада, хвърчат снопове искри, а понякога изгорена къща рухва с шум. Но ето че летят нови вестители.