В Чигирин пристигнаха на разсъмване. Тук веднага ги обкръжи казашка стража и ги заразпитва кои са и какви са. Отговориха, че идват от Кудак, от страна на пан Гроджицки с писмо до хетманите. Въпреки това повикаха най-старшия от чайката и Женджан да отидат и се представят на полковника.
— На какъв полковник? — попита старшият.
— Пан Лобода — отговориха есаулите от стражата, — на когото великият хетман заповяда да спира и проверява всички, които идват от Сечта в Чигирин.
Отидоха. Женджан вървеше смело, той не очакваше нищо лошо, понеже знаеше, че тук вече се простира властта на великия хетман. Отведоха ги близо до „Дзвонецки кът“, в къщата на пан Желенски, където беше на квартира полковник Лобода. Но им се каза, че още в зори полковникът заминал за Черкаси и го замества подполковникът. Чакаха доста дълго, докато най-после вратата се отвори и очакваният подполковник се появи в стаята.
Когато Женджан го видя, коленете му затрепераха.
Беше Богун.
Наистина хетманската власт още се простираше до Чигирин, но понеже Лобода и Богун досега не бяха преминали на страната на Хмелницки, а, напротив, шумно се обявяваха на страната на Жечпосполита, великият хетман им беше наредил да стоят в Чигирин и да бъдат там на стража.
Богун седна до масата и започна да разпитва дошлите. Старшият, който носеше писмото от пан Гроджицки, отговори за себе си и за Женджан. Младият подполковник разгледа писмото и започна да разпитва внимателно какво става в Кудак — виждаше се, че има голямо желание да узнае за какво пан Гроджицки изпраща хора и чайка при великия хетман. Но старшият не можеше да му каже нищо по това, а писмото беше запечатано с пръстена на пан Гроджицки. Като ги разпита така, Богун щеше да ги пусне, вече посягаше към кесията си да им даде за почерпка, когато изведнъж вратата се отвори и пан Заглоба се втурна като вихър в стаята.
— Слушай, Богуне — развика се той, — тоя изменник Допул е скрил най-добрата си тригодишна медовина. Слязох с него в избата — гледам: нещо като сено в ъгъла. Питам го какво е, а той казва: сухо сено. Но като погледнах по-отблизо, видях, че шийката на дамаджана наднича като татарин в трева. „О, сине майчин — казвам, — ще си разделим работата: ти ще изядеш сеното, защото си вол, а аз ще изпия медовината, понеже съм човек.“ И донесох дамаджаната да я опитаме. Дай само чаши.
При тия думи пан Заглоба сложи едната си ръка на кръста, а с другата вдигна дамаджаната над главата си и започна да пее:
Тук пан Заглоба видя Женджан и веднага прекъсна песента; после сложи дамаджаната на масата и каза:
— О, кълна се в Бога, това е слугата на пан Скшетуски!
— На кого? — попита бързо Богун.
— На пан Скшетуски, поручика, който замина за Кудак, а преди заминаването си с такава лубнинска медовина ме черпи, че всяка друга не струва нищо пред нея. Какво става с твоя господар? Здрав ли е?
— Здрав е и поръча да поздравя ваша милост — каза Женджан смутен.
— Той е кавалер на място. А ти как си попаднал в Чигирин? Защо те е върнал господарят ти от Кудак?
— Господарят като господар — отговори слугата — си има свои работи в Лубни, заради които ми поръча да се върна, тъй като аз нямаше какво да правя в Кудак.
През цялото време Богун гледаше изпитателно Женджан. Внезапно той каза:
— И аз познавам твоя господар, виждах го в Розлоги.
Женджан кривна глава, подаде ухо и сякаш недочул, попита:
— Къде?
— В Розлоги.
— Това е имението на князете Курцевичи — каза Заглоба.
— Чие? — отново попита Женджан.