— Но разбира се! — обади се лейди Мералда, прекъсвайки съпруга си, преди той да успее да каже каквото и да било. — Ще ви кажем всичко, което научим. Нещо повече — ще ви дадем всичко, дето ви трябва. Дължим ви го.
По-възрастната жена се свъси и Дризт, комуто нищо не убягваше, се досети, че недоволството й се дължи както на неприятния й нрав, така и на следите от простовата реч, които все още се долавяха в думите на лейди Окни.
— Останете тук през цялата зима, ако искате — предложи Мералда.
Ферингал я погледна, първо учудено, а миг по-късно — одобрително.
— Сигурно ще можем да намерим къща в селото за не повече от… — започна сестра му, но Мералда я прекъсна.
— Ще ги настаним в замъка, Присила!
— Не смятам, че…
— И то в твоята стая, ако чуя още една дума! — отсече Мералда и тайничко намигна на четиримата приятели.
— Фери! — възмути се Присила.
— О, млъквай вече! — подразнено рече Ферингал и приятелите се досетиха, че сигурно често му се налага да укротява опърничавата си сестра по този начин. — Не ни излагай пред видните ни гости… гости, на които дължим живота на трима от верните ми войници и които са отмъстили на гнусните чудовища вместо нас.
— Гости, които несъмнено могат да ни разкажат истории за далечни земи и драконови съкровища! — допълни Мералда с блеснали очи.
— Боя се, че можем да останем само тази нощ — отвърна Дризт. — Чака ни дълъг и труден път. Зарекли сме се да открием и накажем тази Крий преди настъпването на пролетта, когато отново ще излезе в открито море и ще продължи да сее злини.
Мералда не можа да скрие разочарованието си, ала Ферингал само кимна — очевидно бе, че му е все едно дали гостите ще останат, или ще си тръгнат.
По-късно същата вечер господарят и господарката на замъка Окни дадоха истинско пиршество в чест на героите. Донбаго също бе тук, носейки отлични новини — и брат му, и другият войник бяха много по-добре и по всичко личеше, че напълно ще се възстановят.
Ядоха (Бруенор и Риджис повече от всички останали, взети заедно) и се смяха. Четиримата приятели, чиито износени ботуши бяха изминали стотици мили по пътищата на Фаерун, разказваха истории за далечни земи, за истинска радост на лейди Мералда.
Много по-късно Кати-Бри намигна на Дризт и кимна към съседната стаичка. Когато останаха насаме, двамата се разположиха върху меко канапе, над което беше опънат пищен гоблен, не кой знае колко изкусно изработен, но затова пък пъстроцветен и весел.
— Мислиш ли, че трябва да й кажем за малката? — попита Кати-Бри и положи ръка върху рамото на елфа.
— Боя се, че това би й донесло само болка след първоначалните мигове на облекчение — отвърна Дризт. — Някой ден, може би, но не сега.
— О, на всяка цена трябва да се върнете при нас! — появи се Мералда на вратата. — Крал Бруенор разказва една невероятна история за дракона, откраднал кралството му!
— История, която знаем почти наизуст — засмя се Кати-Бри.
— И която би било неучтиво да не изслушаме отново — надигна се Дризт и като хвана Кати-Бри за ръката, й помогна да се изправи и двамата тръгнаха към вратата.
— Мислите ли, че ще го откриете? — неочаквано попита Мералда и те я погледнаха сепнато.
— Вашият приятел — поясни Мералда. — Онзи, който е бил с вас, когато сте се били за Митрал Хол. Джуджето ни каза.
Тя замълча и ги изгледа изпитателно, после заяви направо:
— Онзи, когото наричат Уолфгар.
За миг Дризт и Кати-Бри не знаеха какво да отговорят. Мералда стоеше пред тях, без да може да скрие вълнението си, хапеше устни и се опитваше да прочете отговора по лицето на елфа.
— Надяваме се да го намерим жив и здрав — тихо рече Дризт, така че другите да не го чуят.
— Интересувам се, защото…
— Знаем защо — прекъсна я Кати-Бри и Мералда се олюля.
— Момиченцето расте силно и здраво — увери я Дризт.
— Какво име са й дали?
— Колсон.
Мералда въздъхна и постепенно се овладя. Зелените й очи се навлажниха, ала тя се насили да се усмихне:
— Елате. Да идем да чуем разказа на джуджето.
— Пленникът ще бъде обесен веднага, щом намерим достатъчно здраво въже — увери ги лорд Ферингал, когато рано на другата сутрин приятелите се събраха в преддверието на замъка, готвейки се отново да поемат на път. — Има се за много силен — подигравателно добави Ферингал. — Но да бяхте го чули как скимтя цяла нощ!