Този път той нямаше да се завърне.
Човекоядката бе напълно сигурна.
Морик се ухили широко и като извади от малката кожена кесийка на пояса си още един бокал — красив предмет, изработен от сребро и фино стъкло, го постави на масичката пред Шийла Крий.
Шийла го погледна развеселено и му кимна да продължи.
Този път от кесийката излезе бутилка елфическо вино, прекалено голяма да се побере в кесийката дори сама, камо ли пък заедно с двата бокала.
— Какво друго криеш в магическата си кесия, лусканецо? — подозрително попита Шийла. — Белани знае ли, че притежаваш подобен предмет?
— И защо това трябва да я интересува, прекрасна Шийла? — отвърна Морик и щедро напълни чашата пред Шийла със скъпата течност, след което сипа малко и в своята. — Аз не съм заплаха за никого тук. Аз съм приятел, не враг.
Шийла се подсмихна и надигна чашата си с такъв замах, че виното се разплиска. Все така невъзмутимо, тя отпи огромна глътка, тресна бокала на масата и обърса зачервеното си лице.
— Да не мислиш, че някой враг би казал нещо друго? — направо заяви Шийла. — Малцина се признават за зложелатели, след като вече са заловени.
Морик се изкиска:
— Не одобряваш решението на Белани да ме доведе тук — отбеляза той.
— Никога не съм твърдяла друго.
— Не одобряваш и интереса, който тя проявява към мен — осмели се да добави Морик.
Шийла не можа да скрие сянката, която пробяга по лицето й, и неспокойно се размърда в стола си. Окуражен от мисълта, че рязкото й държание към него се дължи всъщност на ревност (а в очите на самоуверения лусканец подобна възможност изглеждаше напълно правдоподобна), Морик поднесе чашата си към Шийла.
— Да пием за деня, когато и двамата ще оценим по достойнство качествата на другия! — рече той.
— Както и за деня, когато всеки от нас ще прозре истинските желания на другия! — добави Шийла с широка усмивка.
Морик се ухили доволно, мислейки си какви ли пламенни удоволствия може да му достави огненият темперамент на пиратската главатарка.
Онова, което получи, бе последното, което очакваше.
Малко по-късно Морик излезе от стаята на Шийла със залитане. Главата му още пулсираше от крошето, което Шийла му бе нанесла, без дори да свали усмивката от лицето си. Недоумявайки защо Шийла беше посрещнала толкова остро опита му за сближаване (та той само се бе доближил до нея и я бе погалил по бузата с опакото на ръката си!), лусканецът се отправи към стаята на Белани, сипейки проклятие след проклятие. Не беше свикнал на подобно отношение от жените и сега му бе трудно да скрие възмущението си от Белани, която се показа на вратата и му препречи пътя.
— Да не си ухажвал някой разярен язовец? — подсмихна се тя.
— Дори това би било за предпочитане! — отвърна Морик и се опита да я заобиколи, за да влезе; тя обаче протегна ръка и го спря.
Лусканецът я изгледа въпросително:
— Да не би да ревнуваш?
— Мисля, че достатъчно добре знаеш колко струваш, за да можеш и сам да си отговориш на този въпрос.
Морик се накани да каже нещо, ала после осъзна скритата обида в думите на магьосницата и кимна одобрително.
— Да ревнувам? — скептично повтори Белани. — Не бих казала. Очаквах досега да си преспал най-малкото с Джул Пепър. Но не мога да отрека, че ме изненадваш — не мислех, че Шийла е твоят тип. А и ти не си нейният.
— Е, била си права — отбеляза Морик и като потърка слепоочието, което все още го болеше, влезе в стаята, този път, без да бъде спиран от Белани. — Подозирам, че ти би имала повече късмет, ако решиш да я ухажваш.
— Чак сега ли го разбра! — засмя се Белани и го последва, затваряйки вратата след себе си.
Морик се отпусна върху меките кожи и я погледна.
— Е, не можа ли да ме предупредиш? — попита той. — Или поне да ми намекнеш?
— И да се лиша от възможността да се позабавлявам?
— Не си пропуснала кой знае какво — увери я Разбойника и протегна ръце към нея.
— Искаш ли да се погрижа за нараненото ти слепоочие? — подхвърли Белани. — Или за наранената ти гордост?
Морик се замисли за миг.
— И двете — призна той и магьосницата се приближи с широка усмивка на лице.
— Това е последният път, когато те предупреждавам — рече тя, докато се мушкаше в леглото до него. — Забъркаш ли се с Шийла Крий, тя ще те убие. И то ако извадиш късмет. Много е вероятно вместо това да каже на Чогуруга, че я харесваш.