— Как е станало? — намеси се Ле’лоринел.
— Не е чак толкова необичайно — отвърна магьосницата. — Всяка година губим по неколцина людоеди, особено през зимата. Глупаците му с глупаци така и не се научиха да поставят здравия разум пред желанието да мачкат и убиват. Войниците от поселищата край Гръбнака на света са корави и опитни и съвсем не са лесна плячка, дори за чудовища като тези на Чогуруга.
Още докато Белани обясняваше, Ле’лоринел предпазливо пристъпи към подпухналия труп и след като се убеди, че за момента Шийла е успяла да обуздае Чогуруга, се наведе, за да го разгледа.
Миг по-късно усети как дъхът му секва. Тялото беше покрито с многобройни изкусно нанесени рани, голяма част от които бяха дело на закривено острие. Като острието на ятаган. Една синина върху бедрото на убитото чудовище привлече вниманието на елфа и той лекичко помести тялото, така че да вижда по-добре. Белегът несъмнено беше оставен от тъпата страна на деликатно извито оръжие, много подобно на двете остриета, които Ле’лоринел беше измайсторил за Туневек, докато го караше да играе ролята на Дризт До’Урден.
Елфът рязко вдигна глава, опитвайки се да осмисли видяното. Едно беше ясно — страховитият Батунк не бе станал жертва на обикновен войник.
На Ле’лоринел му идваше да се разсмее с глас (порив, който стана още по-силен при вида на Блуг, който подсмърчаше и търкаше очите си, уж да избърше несъществуващите си сълзи). Гръмогласен рев иззад елфа обаче му напомни, че в стаята има и една човекоядка, която няма да допусне някой да се подиграва с трагедията й.
Ле’лоринел пъргаво се изправи, излезе от стаята и се изкачи до горното ниво, където най-сетне избухна в смях, едновременно трепетно развълнуван и уплашен.
Защото елфът беше сигурен, че не друг, а Дризт До’Урден беше убил Батунк. Дризт До’Урден беше по тези земи и то нейде наблизо — Покър не би могъл да донесе трупа на Батунк от твърде далечно разстояние, не и посред зима.
— Хиляди благодарности, Е’Креса! — прошепна Ле’лоринел и инстинктивно посегна към меча и камата си, после докосна пръстена, който носеше на лявата си ръка.
След всички тези години то най-сетне щеше да се случи. Беше планирал и беше изучавал бойния стил на Дризт, беше се упражнявал до безкрай, беше потърсил помощта на някои от най-големите майстори на меча в опит да намери начин да противодейства на движенията на мрачния елф. След всичко, което бе платил, след годините, прекарани в труд, за да откупи магическия пръстен, след търсенето на съюзници и събирането на информация.
Ле’лоринел усети, че не му достига дъх. Дризт беше наблизо. Не бе възможно някой друг да е надвил Батунк.
Елфът се позавъртя из стаята си, след това излезе в коридора, мина покрай покоите на Белани и Шийла и свърна към неголямата стая, в която Джул живееше, откакто се бе завърнала от Долината на мразовития вятър.
Трите жени се появиха малко по-късно, клатейки глави. Разменяха си доста грубички шеги по адрес на Чогуруга, а Шийла дори я изимитира как хленчи и беснее заради убития си син.
— Не трябваше да бързаш толкова — отбеляза Белани. — Изпусна най-забавната част.
— Горката Чогуруга — рече Джул, широко ухилена.
— Горкият Блуг, имаш предвид — поправи я Шийла и трите избухнаха в смях.
Ле’лоринел обаче не се присъедини към тях, не се и усмихна дори, а златистосините му очи заблестяха по-силно отвсякога.
— Така — заяви Шийла направо. — Най-добре ми кажи какво знаеш за цялата тази работа.
— Бях си тук, когато Батунк е бил убит, естествено — напомни й Ле’лоринел.
Белани първа се разсмя.
— Знаеш нещо — рече тя. — Още щом се доближи до трупа…
— Смяташ, че това е дело на проклетия мрачен елф, нали? — попита Шийла без повече заобикалки.
Ле’лоринел не отвърна, а лицето му запази безизразната си маска.
— Така е, нали? — настоя Шийла.
— Планината е огромна и крие не един и двама опасни противници — намеси се Джул. — Мнозина са онези, които на драго сърце биха се разправили с глупавия, млад людоед.
Белани се обади преди Ле’лоринел да успее да каже каквото и да било:
— Х-м-м — проточи тя и сложи пръст върху присвитите си устни. — Ти видя раните.
— Направени с извито острие — потвърди елфът. — Като острието на ятаган.
— И обикновен меч може да остави такива следи, ако ударът е нанесен, докато жертвата пада — възрази Шийла. — Раните съвсем не казват толкоз много, колкото смяташ.