— Казват ми всичко, от което се нуждая — отвърна Ле’лоринел.
— Нанесени са много изкусно — обади се Джул. — Онзи, който е убил Батунк, не е бил обикновен войник. Освен това — обърна се тя към Белани, — знам; че Чогуруга дава на сина си голяма част от отварите, които получава от теб.
Сега вече дори Шийла повдигна учудено вежди. Батунк не бе обикновен людоед. Той беше неимоверно едър, притежаваше страховита сила и беше превъзходно обучен войн, а някои от отварите, за които Джул говореше, бяха наистина мощни.
— Дризт е бил — уверено заяви Ле’лоринел. — Някъде наблизо е и навярно дори в този момент идва насам.
— Така ти е казал и гадателят, заради когото си тук — рече Белани, която добре знаеше историята на елфа.
— Е’Креса. Посъветва ме да открия знака на Щитозъб, защото този знак рано или късно щял да доведе Дризт До’Урден.
Джул и Белани се спогледаха, после се обърнаха към Шийла, която стоеше с наведена глава, потънала в мисли.
— Може да са били войниците от кулата — рече тя най-сетне. — Може да са получили подкрепления от някое от близките селца. Или пък някоя група скитащи се герои или дори чудовища, решили да се докопат до плячката на нашите людоеди.
— А може да е бил и Дризт До’Урден — подхвърли Джул, която единствена от трите се беше изправяла лице в лице с мрачния елф и опасните му приятели.
Шийла й кимна, а после се обърна към Ле’лоринел:
— Ще се справиш ли? — попита тя. — В случай че наистина е бил Дризт и че идва насам?
Елфът изпъчи гърди и гордо вдигна глава:
— Години наред се готвя единствено за това!
— Ако Мрачният е в състояние да надвие някого като Батунк, няма да ти е никак лесно, хич не се и съмнявай! — предупреди Шийла.
— Ние също ще ти помогнем, разбира се — обади се Белани, ала Ле’лоринел не изглеждаше особено възхитен от тази перспектива.
— Познавам го така добре, както се познава той самият — обясни елфът. — Ако Дризт се появи тук, с него е свършено.
— Обречен да загине от върха на меча ти — засмя се Белани.
— Или от върха на собствения си ятаган — загадъчно отвърна Ле’лоринел.
— Да се надяваме тогаз, че наистина е той — съгласи се Шийла. — Но не можем да сме сигурни. Стражевите кули по тези планински земи се охраняват добре. Доста от сродниците на Чогуруга са изгубили живота си в нападения срещу тях или в грабежи по пътищата. Прекалено много войници се навъртат там, пък и други, дето искат да се правят на герои. Не можем да сме сигурни, че е бил Дризт.
Ле’лоринел се отказа да спори — нека Шийла мисли каквото си иска.
В неговите уши обаче съвсем ясно звучаха думите на Е’Креса.
Да, Ле’лоринел бе напълно сигурен и напълно готов. Нищо друго — нито Шийла, нито приятелите на Дризт, нито людоедката — нищо нямаше значение!
Двадесет и пета глава
Наближавайки срока
— Уолфгар! — повтори Риджис, тъй като всички останали продължаваха да мълчат.
Той се вгледа в лицата на приятелите си, мъчейки се да разбере какво става в главите им. Изражението на Кати-Бри беше достатъчно красноречиво — младата жена изглеждаше така, сякаш и най-слабият повей на вятъра може да я събори, напълно вкаменена от изненада при неочакваната поява на Уолфгар след толкова много време.
Дризт бе много по-спокоен и на Риджис му се стори, че елфът следи всяко движение на варварина, опитвайки се да прозре кой всъщност стои пред него — онзи Уолфгар, с когото бяха преживели толкова приключения, или мъжът, ударил Кати-Бри.
Що се отнася до Бруенор, Риджис не бе сигурен дали джуджето иска да изтича при своя изгубен син и да го прегърне или се бори с желанието да се нахвърли отгоре му и да го удуши с голи ръце. Цял трепереше, но дали от изумление, или от гняв, полуръстът не знаеше.
От своя страна Уолфгар също бе приковал поглед в джуджето, мъчейки се да разгадае изражението му. Без да сваля очи от лицето на Бруенор, той кимна на Риджис.
— Търсихме те — най-сетне наруши мълчанието Дризт. — До Града на бездънните води и обратно.
Варваринът кимна, полагайки усилие да запази изражението си непроменено.
— Струва ми се, че и Уолфгар търсеше Уолфгар — обади се Робилард и многозначително повдигна едната си вежда, когато Дризт го погледна.