Той бързо я застигна и я събори на земята, а после ловко я обърна по гръб и я притисна под себе си. Дърветата и гъстите храсти скриваха огъня и единствено нежното сияние на полумесеца осветяваше красивите черти на младата жена.
— На това разплата ли му казваш? — подразни го Кати-Бри, когато той затисна ръцете й.
— То е само началото — закани се той.
Кати-Бри понечи да се разсмее, ала внезапно стана сериозна и дори загрижена.
— Какво има? — попита наблюдателният елф и пусна ръцете й.
— Ако имаме късмет, скоро ще открием Уолфгар — рече тя.
— Така се надяваме — съгласи се Дризт.
— И как се чувстваш при тази мисъл? — попита направо Кати-Бри.
Дризт се поизправи и я погледна изпитателно:
— Какво имаш предвид?
— Ревнуваш ли? Боиш ли се, че завръщането на Уолфгар (в случай, че той поиска да се върне с нас) може да промени някои неща, които би предпочел да си останат същите?
Дризт се засмя безпомощно, обезоръжен от прямотата на младата жена. Между тях се разгаряше нещо много специално, нещо, което се бе зародило отдавна, но което въпреки това си оставаше все така изумително и неочаквано. Някога Кати-Бри обичаше Уолфгар и щеше да се омъжи за него, ако йоклолата не го бе отвлякла и всички не го бяха сметнали за мъртъв. Какво ли щеше да се случи, ако Уолфгар се завърнеше сред тях сега — не онзи Уолфгар, който бе избягал, не Уолфгар, който бе ударил Кати-Бри, а мъжът, когото познаваха някога, мъжът, който бе спечелил сърцето на младата жена?
— Дали се надявам завръщането му да не се отрази на нашите отношения? — попита Дризт. — Разбира се. В такъв случай наистина ли се надявам Уолфгар да се върне? Разбира се. Надявам се и се моля да е успял да излезе от мрака, който го беше погълнал, и отново да се е превърнал в човека, когото някога познавахме и обичахме.
Кати-Бри не го прекъсна, просто си лежеше и го гледаше с искрен интерес, сякаш очакваше още нещо.
Елфът сви рамене:
— Не искам да живея заслепен от ревност. Още по-малко пък искам да гледам по този начин най-близките си приятели. За мен завръщането на Уолфгар е също толкова важно, колкото и за теб. Щастието ми ще бъде неимоверно по-голямо, ако доблестният варварин, с когото някога воювахме рамо до рамо, отново стане част от живота ми.
Дризт помълча малко и продължи по-тихо, ала уверено, със същата решителност, която го бе накарала да напусне злия Мензоберанзан и го бе превела през толкова много трудности впоследствие:
— А що се отнася до нашата дружба и онова, в което тя може да се превърне… — той сви рамене и по устните му пробяга топла усмивка. — Опитвам се да живея живота си по най-добрия възможен начин. Постъпвам честно, воден от най-добри намерения и желание за разбирателство и се надявам на щастлив изход от всяко наше начинание. Не мога да бъда друг, независимо дали Уолфгар ще се завърне, или не. Ако ни е писано да бъдем нещо повече от приятели, ако сърцата ни наистина го искат, така да бъде. Ако не…
Той замълча, сви рамене и отново се усмихна.
— Приказваш ли, приказваш — рече Кати-Бри. — Никога ли не ти хрумва да замълчиш и просто да ме целунеш?