Дели се обърна към стълбите, но бързо се отказа от намерението си, когато видя още едно чудовище да слиза по тях, приковало похотлив поглед в нея.
Прозорецът беше единственият й изход, същият този прозорец, край който с Уолфгар бяха прекарали толкова много часове, съзерцавайки залеза или отражението на звездите в тъмните води. Дели знаеше, че няма да успее да стигне навреме, ала въпреки това сериозно обмисляше да се втурне натам, колкото я държат краката, и да се хвърли върху острите скали заедно с Колсон, та смъртта им да бъде бърза и милостива.
Дели Кърти познаваше този тип злодеи и разбираше, че е обречена.
Натрапниците направиха крачка към нея.
Прозорецът, реши Дели. Обърна се и се завтече натам, с намерението да скочи колкото се може по-високо и по-надалече, та всичко да свърши мигновено.
Ала вече беше късно и самоубийственият й план беше провален — докато тя се колебаеше, третото чудовище беше слязло по стълбите и сега трябваше само да протегне огромна ръка, за да я спре и да я притисне до масивните си гърди в желязна хватка.
То се обърна, ухилено до уши, и двамата му другари зареваха одобрително. Жената обаче не изглеждаше ни най-малко развеселена. Тя пристъпи към Дели и попита, без да сваля поглед от лицето й:
— Ти си жената на Дюдермонт, нали?
— Не — искрено отвърна Дели, но обзелата я паника караше гласа й да трепери и думите й не прозвучаха особено убедително.
Повече се страхуваше за Колсон, отколкото за себе си, макар да се досещаше, че следващите няколко минути (вероятно последните в живота й) ще бъдат по-ужасни от всичко, което бе преживяла до този миг.
Непознатата жена все така се приближаваше към нея, злокобно усмихната:
— Дюдермонт ти е мъж, нали?
— Не — повтори Дели, този път малко по-твърдо.
Другата жена я зашлеви през лицето и Дели политна назад, но чудовището я улови и я върна обратно.
— Бива си я — изкиска се похотливо звярът и стисна двете й ръце. — Добре ще се позабавляваме с нея, преди да похапнем!
Двамата му другари избухнаха в смях, а единият й направи неприличен знак.
Дели усети как краката й се подкосяват, но стисна зъби и събра цялата си смелост — имаше едно задължение, което бе по-важно от собствения й живот, по-важно от онова, което я очакваше съвсем скоро.
— Правете с мен каквото искате — рече тя. — Ще сторя всичко, което поискате, само не наранявайте детето ми!
При тези думи непознатата жена присви очи, очевидно недоволна, че жертвата й се опитва да поеме дори частица от контрола върху случващото се.
— Ще си получите своето по-късно! — сопна се натрапницата на трите чудовища и ги изгледа едно по едно. — Сега вървете да плячкосвате! Или мислехте да се появите пред господарката с празни ръце?
Чудовището, което държеше Дели, настръхна, но не я пусна. Другарите му обаче се защураха напред-назад, препъвайки се едно в друго в желанието си да угодят на жената.
— Моля те! — обърна се Дели към нея. — С нищо не ви застрашавам и обещавам да не ви създавам никакви неприятности. Само недейте да наранявате малкото ми момиченце! Ти си жена, ти трябва да разбираш!
— Затваряй си устата! — грубо я прекъсна непознатата.
— Ще ги изядем и двете! — доволно се провикна звярът, който все още държеше Дели.
Натрапницата направи крачка напред и вдигна ръка. Дели се сви, ала плесницата изплющя върху бузата на изненаданото чудовище. Непознатата отстъпи назад и отново спря поглед върху лицето на Дели.
— Ще видим какво ще правим с детето — спокойно рече тя.
— Моля те! — проплака Дели.
— Твоята песен вече е изпята и ти сама го знаещ; Но ако ни кажеш къде е скрита най-хубавата плячка, току-виж сме пожалили живота на малката. Може лично да я осиновя.
Дели усети как я побиват тръпки при тази мисъл.
Натрапницата се усмихна още по-ехидно и се приведе напред:
— Защото тя не може да ни издаде на стражата, нали така?
Дели знаеше, че сега е моментът да направи някое интригуващо предложение, да превъзмогне ужаса и объркването си и да доведе нещата до най-благоприятния за Колсон завършек. Ала това просто не й беше по силите, не и когато цялата беше скована от мисълта, че всеки миг може да умре, че дъщеря й е в смъртна опасност, а тя е напълно безсилна да стори каквото и да било, за да промени това. Дели на няколко пъти отвори уста, опита се да каже нещо, но не успя и накрая се предаде.