Натрапницата стовари юмрука си в лицето й и когато Дели политна назад, измъкна Колсон от прегръдките й.
Дели отчаяно протегна ръце, в обречен опит да си върне момиченцето, ала чудовището до нея я блъсна с лакът в гърдите и тя рухна на земята. Без да губи и миг, гнусното създание се хвърли отгоре й.
Силен трясък от другия край на стаята забави за малко грозната участ, надвиснала над младата жена. Всички се обърнаха по посока на шума и видяха едно от другите две чудовища да стои насред купчина изпотрошени чинии… красиви и очевидно скъпи чинии.
— Намери нещо, в което да ги носиш, глупако! — кресна непознатата жена и се огледа наоколо.
Погледът й спря върху тежките завеси и тя кимна, след което здравата изрита в ребрата чудовището, притиснало Дели.
— Виж й сметката и стига си се размотавал! — нареди тя.
Скверното същество я погледна предизвикателно и поклати глава — досега никой от тримата не си бе позволявал подобно непокорство.
За ужас на Дели, непознатата махна с ръка и му разреши да прави каквото иска.
Дели затвори очи и се опита да изключи съзнанието си.
Звярът, който беше изпуснал съдовете, се затътри към завесата пред отворения прозорец и я дръпна. Вече се канеше да се обърне, когато забеляза необикновената статуя, скрита до този момент от завесата. Беше фигурата на елф в естествен ръст, с дрехи на пътешественик и изработена от наситеночерен материал — дърво или може би камък. Беше със затворени очи и кръстосани пред гърдите ятагани.
— Ъ? — изгрухтя чудовището и посегна да я докосне. — Ъ?
Изведнъж двете очи се отвориха, пронизващи очи с невероятен теменужен цвят, които се впиха в лицето на звяра и го накараха да замръзне на мястото си. Очи, които не оставяха никакво съмнение — чудовището беше обречено.
Преди звярът да разбере какво става, статуята сякаш изригна. Двата ятагана прорязаха въздуха, а елфът се хвърли напред, набирайки устрем за още по-страховити удари. Два мълниеносни замаха и върху тялото на противника му зейна огромна рана от рамото до бедрото му. Бърза крачка встрани и елфът се озова зад политналото назад чудовище. Острието на магическото му оръжие потъна в гърба на звяра и прекъсна гръбначния му стълб, след което се стрелна надолу и сряза сухожилията в сгъвките на двете му колена.
После Дризт побърза да отскочи настрани, а издъхващият му противник бавно се свлече на земята.
— Мисля, че ще е най-добре да слезеш оттам — нехайно подхвърли елфът на другото чудовище, което все още беше върху Дели и го зяпаше тъпо.
Още преди натрапницата да успее да кресне „Убийте го!“, третият й спътник се завтече към Дризт откъм другия край на стаята. Не бе направил и две крачки покрай отворения прозорец, когато в стаята влетя огромна черна фигура. Триста килограма железни мускули, дълги нокти и остри зъби се стовариха върху него и го запратиха към средата на стаята, далеч от Дризт.
Чудовището панически заразмахва ръце, ала пантерата притежаваше твърде много естествени оръжия и твърде голяма сила — сключила челюсти около рамото на звяра, тя разтърси глава, разкъсвайки плътта и трошейки костите му, като в същото време яростно го дереше по лицето, прекалено бързо, за да може той да се защити с другата ръка. Забила ноктите на задните си лапи в краката му, тя се протегна назад, оставяйки огромни драскотини по тялото му.
Третото чудовище се изправи и се нахвърли върху елфа, с намерението да го посече с един-единствен страховит удар на сабята си.
Тя обаче срещна само въздух, тъй като пъргавият Дризт отскочи с лекота, а след това заби Сиянието в корема му и направи още една крачка встрани.
Звярът притисна ръце до грозната рана, но само за миг, после отново се хвърли в атака.
С ледения ятаган, който бе в лявата му ръка, Дризт отби връхлитащата сабя и с една крачка се озова встрани от противника си. Сиянието отново потъна в плътта на чудовището и не спря, докато не стигна до ребрата му.
Полулюдоедът изрева и рязко се обърна, очаквайки да посече елфа на място, ала и този път оръжието му срещна само въздух.
Слисано, чудовището не знаеше какво да прави неприятелят му сякаш беше изчезнал.
— Силен, но бавен — разнесе се гласът на елфа зад гърба му. — Отвратително съчетание.