Дризт сви рамене, без да спира да се усмихва — той самият се бе изкачил без никакви затруднения.
— Ами слез тогава! — заяви Кати-Бри и внимателно се прехвърли в стаята, без да бърза, тъй като панталонът й беше скъсан на няколко места, а единият й крак кървеше. — А след туй се изкачи обратно със затворени очи, пък после ще те питам колко ти е било лесно да се катериш по мокрите скали!
С тези думи тя пристъпи в стаята, но трябваше да направи няколко крачки, преди да си възвърне равновесието, при което се озова точно пред Дели Кърти и Колсон.
— Кати-Бри — рече Дели и макар тонът й да бе дружелюбен, а благодарността в гласа й — съвсем искрена, тя очевидно се чувстваше доста неловко в присъствието на Кати-Бри.
— А ти трябва да си Дели Кърти — рече Кати-Бри и се поклони лекичко. — С моя приятел идваме направо от Лускан, от пивницата на Арумн Гардпек.
Дели се засмя и за първи път от началото на битката си отдъхна. Тя премести поглед от Кати-Бри към Дризт, разпознала и двамата от разказите на Уолфгар.
— Никога досега не бях виждала мрачен елф — рече тя. — Но мъжът ми много ми е говорил за вас.
При тези думи Кати-Бри се сепна и очите й неволно се разшириха. Тя погледна към Дризт и когато видя, че той я наблюдава с многозначително изражение, се усмихна, поклати глава и отново се обърна към Дели.
— Уолфгар — уточни Дели.
— Вие сте женени? — попита направо Кати-Бри.
— Би могло да се каже — отвърна Дели, прехапвайки долната си устна.
За Кати-Бри не беше трудно да се досети какви мисли се въртят в главата на Дели — тя се страхуваше. Не че някой може да я нарани, а че с повторната си поява в живота на Уолфгар Кати-Бри би могла да застраши отношенията й с варварина. Но пък Дризт и Кати-Бри току-що бяха спасили както нейния, така и живота на Колсон и Дели се чувстваше раздвоена.
— Дойдохме заради него — обясни елфът. — За да видим дали е дошло времето да се завърне в Долината на мразовития вятър.
— Той вече не е сам — каза Дели. — Сега си има… — тя понечи да каже „мен“, но после промени решението си и посочи Колсон. — Сега си има нея.
— Подочухме нещо такова в Лускан — обади се Кати-Бри. — Доста объркана история.
И като се приближи още малко, попита:
— Мога ли да я подържа?
Дели притисна плачещото момиченце до гърдите си:
— Уплашена е. По-добре да е у майка си.
Кати-Бри се усмихна топло.
Радостта им от успешната развръзка на битката бе донякъде помрачена, когато Дризт остави двете жени в гостната и с очите си се убеди колко кръвожадни са били Гейзел и скверните й спътници. След като откри телата на двамата пазачи (единия — до изкъртената врата, а другия — на стълбището), той излезе пред къщата и започна да вика, докато най-сетне един от съседите на Дюдермонт не дойде да провери какво става.
— Доведи стражата! Станало е грозно убийство — рече елфът, след което се върна в гостната.
Откри Дели приседнала с Колсон на ръце, мъчейки се да я успокои, докато Кати-Бри се взираше през отворения прозорец с Гуенивар, свита на кълбо в краката й.
— Има доста да ни разкаже за Уолфгар — рече Кати-Бри, когато Дризт се върна.
— Той често говори за вас — обясни Дели, когато елфът я погледна. — Трябва да знаете какво е преживял.
— И това ще стане — увери я Дризт. — Но не точно сега. Властите ще пристигнат всеки момент.
При тези думи погледът му се спря върху убитите чудовища.
— Имаш ли някаква представа каква може да е причината за това нападение? — попита той Дели.
— Дюдермонт си е създал немалко врагове — напомни му Кати-Бри, продължавайки да се взира през прозореца.
— Но не повече от обикновено — рече Дели. — Вярно, че мнозина биха искали да го видят мъртъв, но не съм чула някой да е побеснял чак дотам.
Дризт помълча малко, чудейки се дали да попита Дели знае ли нещо за онази, у която предполагаха, че се намира Щитозъб. Погледът му се спря върху убитите натрапници и най-вече — върху жената.
Всичко се връзваше отлично със случилото се с Джул Пепър и онова, което бяха научили от Морик. Без да обръща внимание на шума, който току-що пристигналите стражи вдигаха в преддверието, той прекоси стаята и отиде при мъртвата жена, която все още висеше във въздуха, прикована от стрелата на Кати-Бри.
— Какви ги вършиш? — попита Кати-Бри, когато го видя да дръпва яката на окървавената й туника. — Просто извади проклетата стрела и я свали оттам!