— Не — потвърди капитанът. — Но от Града на бездънните води ще поемем на юг, не на север. Сигурно ще кръстосваме водите около Портата на Балдур, а може да слезем и още по на юг. Робилард ясно даде да се разбере, че предпочита да работим през зимата и неведнъж спомена Корсарските острови.
Уолфгар кимна мрачно, досетил се какво всъщност иска да му каже Дюдермонт. Много внимателно, капитанът го подканяше да слезе в Града на бездънните води и да прекара зимата там, заедно с Дели и Колсон.
— Значи ще имате нужда от силата ми — доста неубедително отвърна варваринът.
— Малко е вероятно да се натъкнем на Шийла Крий през зимата — недвусмислено заяви Дюдермонт. — Никой никога не е виждал „Кървавия кил“ южно от Града на бездънните води. Говори се, че хвърлял котва за зимата, макар никой да не знае къде точно.
Ето че го бе казал направо, без заобикалки. Уолфгар го погледна, мъчейки се да не се чувства засегнат. Не можеше да отрече, че Дюдермонт има право — и сам разбираше, че напоследък не бе от кой знае каква полза за „Морски дух“ и макар че това още повече засилваше желанието му да се докаже в следващата битка, разбираше, че капитанът е отговорен за много повече от чувствата на един-единствен войн.
Затова, колкото и да му бе трудно да го изрече на глас, варваринът каза:
— Мисля да прекарам зимата със семейството си. Ако ми разрешиш да остана в дома ти, естествено.
— Но, разбира се! — Дюдермонт се усмихна и го потупа по рамото (което, като се има предвид височината на Уолфгар, не беше никак лесно). — Радвай се на всеки миг, в който си с тях — топло рече той. — Давам ти думата си, че дойде ли пролетта, ще открием Шийла Крий и Щитозъб най-сетне ще се завърне при истинския си собственик.
Варваринът се съпротивляваше срещу подобен план с цялото си същество, единственото му желание бе да изкрещи да не го отписват като боец, да му дадат възможност отново да се хвърли в битка, с удвоена ярост и което беше по-важно, с всичкия самоконтрол, необходим, за да бъде част от екипаж като този на „Морски дух“. Искаше му се да обясни на Дюдермонт, че ще открие правилния път; да го увери, че войнът, който Уолфгар, син на Беорнегар, представляваше някога, все още е тук и просто чака да бъде освободен от тъмницата, в която бе затворен.
Въпреки това не каза нищо. В светлината на последните му няколко провала, Уолфгар знаеше, че няма право да спори с капитана и че единственото, което може да стори, е да се възползва от благовидния претекст, предложен му от Дюдермонт, и да слезе от кораба.
След десетина дни щяха да пристигнат в Града на бездънните води и варваринът щеше да остане там.
Когато се събуди рано на следващата сутрин, Дели откри Дризт и Кати-Бри да се стягат за път.
— „Морски дух“ трябва да се върне съвсем скоро — рече тя.
— Сигурно — отвърна елфът. — Боя се, обаче, че слухове за враждата между „Морски дух“ и Шийла Крий може да са стигнали на север. Отиваме в Лускан — наши приятели ще ни чакат там и заедно ще поемем по следа, която ще ни отведе до Шийла Крий или до Уолфгар.
— Изчакайте, докато си събера нещата и приготвя Колсон за път — каза Дели, след като помисли малко.
Кати-Бри обаче поклати глава:
— Само ще ни забавиш.
— Ако отивате при Уолфгар, мястото ми е с вас — не искаше да отстъпи Дели.
— Още не сме сигурни, че отиваме при него — искрено отвърна Кати-Бри. — Нищо чудно Уолфгар да се появи само след няколко дни. В такъв случай е по-добре да си тук, за да му разкажеш всичко, което знаеш.
— Ако тръгнеш с нас, а междувременно „Морски дух“ хвърли котва в Града на бездънните води, Уолфгар няма да може да си намери място от притеснение — намеси се и Дризт. — По-добре остани тук — войниците ще се погрижат ти и момиченцето да сте в безопасност.
Дели ги погледна, а по красивото й лице се изписа неприкрита тревога. За Кати-Бри не беше трудно да се досети какво се върти в главата й:
— Ако ние първи го срещнем, веднага ще се върнем тук — обеща тя, при което Дели видимо си отдъхна и след няколко секунди кимна в знак на съгласие.
Малко по-късно Дризт и Кати-Бри си тръгнаха, но не преди наново да получат уверенията на войниците, че домът на Дюдермонт и най-вече Дели и Колсон ще бъдат охранявани денонощно.
— Само ходим напред-назад — подхвърли Кати-Бри, докато двамата с Дризт излизаха през северната порта на града. — А през цялото време Уолфгар плава някъде там, ту напред, ту назад, точно като нас. Май можем само да се надяваме рано или късно пътищата ни да се пресекат, макар че няма да се учудя, ако приятелят ни слезе в Града на бездънните води в същото време, в което ние влизаме в Лускан.