Выбрать главу

— Вече ви казах всичко, което знам!

— Кажи ми го отново.

— Да, кажи ни го отново — настоя Белани и прекрачи прага на малката стаичка. — Разкажи ни за този възхитителен елф, който изведнъж се оказа толкова важен за нас.

— Чух за убийствата в дома на капитан Дюдермонт — рече Ле’лоринел и изохка, когато полулюдоедите го дръпнаха по-силно. — Предупредих ви, че Дризт До’Урден е опасен противник.

— И все пак вярваш, че можеш да го надвиеш? — прекъсна го Шийла.

— Готвя се за това цял живот.

— А приготви ли се за болката? — жестоко попита Шийла.

Ле’лоринел усети непоносима горещина.

— Не го заслужавам! — възпротиви се той, ала думите отстъпиха място на агонизиращ вик, когато нажеженият метал докосна гърба му.

Ужасна миризма на изгорена плът изпълни стаята.

— Така — рече Шийла малко по-късно, след като Ле’лоринел дойде на себе си и се посъвзе от болката. — Сега искам да ми разкажеш за Дризт До’Урден. Абсолютно всичко, включително и защо толкова много искаш да го видиш мъртъв.

Все още притиснат върху каменния блок, Ле’лоринел се взря продължително в Шийла.

— Достатъчно — рече тя на двамата стражи. — Махайте се оттук.

Чудовищата побързаха да изпълнят заповедта и Ле’лоринел се надигна с усилие. Белани пъхна една риза в треперещите му ръце:

— На твое място бих почакала, преди да се опитам да я облека — посъветва го тя.

Ле’лоринел кимна и се протегна, опитвайки се да прогони болката.

— Искам да чуя всичко — настоя Шийла. — Сега вече ми го дължиш.

Ле’лоринел я погледна за миг, после се изви, за да разгледа белега на рамото си — знака на Щитозъб, символ на приемането и мястото му в йерархията на Шийла Крий.

С присвити очи и яростно стиснати зъби, надмогвайки свирепата болка, елфът вдигна поглед към Шийла.

— Ще ти разкажа всичко и тогава сама ще се убедиш, че няма да намеря покой, докато Дризт До’Урден не рухне мъртъв — заяви той.

По-късно същия ден Шийла, Белани и Джул Пепър се събраха в стаята на Шийла, за да обсъдят онова, което бяха научили от Ле’лоринел за Дризт До’Урден и неговите спътници, които очевидно ги преследваха, за да си възвърнат бойния чук.

— Извадихме късмет, че Ле’лоринел дойде при нас — отбеляза Белани.

— Значи мислиш, че елфът може да надвие Мрачния? — презрително изсумтя Шийла. — Мътните го взели! Никога не съм виждала елф на мрака. И щях да съм напълно щастлива никога да не видя!

— Нямам представа дали Ле’лоринел има някакви шансове срещу този мрачен елф, или не — призна Белани. — Но знам, че омразата, която таи към Дризт До’Урден, е искрена и дълбока и съм убедена, че дори всичко да изглежда обречено, той би оглавил съпротивата ни, ако някой ден мрачният елф и приятелите му ни нападнат. Дори това е достатъчно, за да сме доволни, че е на наша страна.

При тези думи магьосницата погледна към Джул Пепър, единствената от трите, която се бе изправяла очи в очи с Дризт До’Урден.

— Аз не бих била сигурна за нищо, когато става дума за този елф и приятелите му — рече Джул. — Не само се допълват съвършено, благодарение на безброй многото битки, които са водили рамо до рамо, но и всеки от тях сам по себе си е страховит противник, дори и полуръстът.

— Какво можеш да ни кажеш за останалите? — попита Шийла, без да крие притеснението си. — За Бруенор, например. Мислиш ли, че ще поведе цяла армия срещу нас?

Нито Джул, нито Белани можеха да знаят отговора на този въпрос.

— Доста научихме от Ле’лоринел — отбеляза магьосницата, — но остават още много неизяснени неща.

— Когато ги срещнах в Долината, джуджето се биеше заедно с приятелите си, без помощ от другите джуджета — обясни Джул. — Но ако разбере с каква сила разполагаме, нищо чудно да вдигне на крак целия клан Боен чук.

— И?

— Тогава вдигаме котва, независимо дали зимата е отминала, или не — отговори Белани вместо Джул.

Шийла понечи да й се скара, но се отказа, когато видя, че Джул кима в знак на пълно съгласие. И наистина — дори ледените води толкова на север изглеждаха съвсем дребно неудобство в сравнение с перспективата за армия разлютени джуджета.

— Докато беше в Лускан, този Уолфгар работеше за Арумн Гардпек от „Кривата сабя“ — рече Джул, която се бе отбивала в Лускан по онова време.

— Точно един от посетителите на Арумн ми продаде чука, глупакът му с глупак — подхвърли Шийла.