Приятелите решиха да прекарат следващите няколко дни, претърсвайки местностите около Лускан, включително и всички пристанища и кейове. Арумн, Йоси и Морик (след като го откриеха) щяха да се опитат да научат колкото се може повече за „Морски дух“ и Шийла Крий. Освен всичко друго, този план щеше да даде възможност на Уолфгар да се присъедини към тях, стига, разбира се, да се появеше навреме в Града на бездънните води и да имаше желание да го стори. Не беше изключено „Морски дух“ да мине през Лускан на път за Града на бездънните води. Ако това се случеше, то щеше да е съвсем скоро, убеден бе Дризт, тъй като зимата вече започваше.
Дризт поръча по още едно питие за всички и вдигна чаша в подкрепа на бруеноровия тост.
— Новините са по-добри, отколкото можехме да се надяваме, когато потеглихме от Десетте града — напомни им той. — По всичко личи, че приятелят ни е жив и здрав и е заобиколен от доблестни и надеждни хора.
— За Уолфгар! — рече Риджис, когато Дризт замълча.
— И за Дели Кърти и малката Колсон — добави Кати-Бри с усмивка, насочена към Бруенор и Дризт. — Приятелят ни си е намерил прекрасна жена и дете, което ще порасне силно и храбро под неговите грижи.
— Ами да, Уолфгар се е учил как се отглежда син от истински майстор — подхвърли Дризт и се усмихна на Бруенор.
— Жалко само, че този майстор не го бива чак толкова, когато става въпрос за дъщери — обади се Кати-Бри.
И понеже младата жена нарочно изчака Бруенор да отпие от халбата си, преди да го подкачи, Риджис отново бе залян с пиво от главата до петите.
Приятна изненада се изписа по лицето на Морик Разбойника, когато се прибра в малкото си жилище и завари дребна, чернокоса жена да го чака вътре.
— Навярно сте объркали вратата? — любезно рече той, докато оглеждаше непознатата с искрен интерес.
А нея си я биваше — освен че беше красива и стоеше гордо изправена, в погледа й се четеше интелигентност, нещо, което Морик особено харесваше.
— Мнозина биха се съгласили, че вратата на Морик Разбойника наистина е погрешната врата — отвърна тя. — Но иначе не, това е точно мястото, което търсех.
И като се усмихна с престорена свенливост, тя огледа Морик от глава до пети, също както той нея преди малко.
— Изглеждаш все така добре — заяви жената.
Очевидният намек, че двамата се познават отнякъде, разпали любопитството на Морик и той се взря в непознатата, опитвайки се да си спомни.
— Може би ще се сетиш, ако направя някоя магия, от която леглото ти цялото да се разлюлее — подхвърли жената. — Или пък, ако накарам безброй разноцветни светлини да танцуват над нас, докато правим любов.
— Белани! — извика лусканецът. — Белани Тундаш! Колко години минаха?
И наистина, Морик не я беше виждал от доста време, всъщност, откакто бе приключила чиракуването си в Домовата кула. Тогава наистина си я биваше! Почти всяка вечер се измъкваше от кулата и отиваше да полудува из опасните лускански улици. И както повечето красиви жени, излезли, за да се позабавляват, и Белани накрая бе стигнала до Морик, а оттам и до леглото му, където двамата бяха преживели няколко незабравими нощи, припомни си Морик.
— Не беше чак толкова отдавна, Морик — отвърна Белани. — А пък аз си мислех, че означавам малко повече за теб.
И тя се нацупи престорено, така че Морик усети как колената му омекват.
— Бях убедена, че ще ме познаеш, още щом ме видиш, ще ме грабнеш в прегръдките си и ще ме целунеш както някога!
— Грешка, която лесно може да бъде поправена! — заяви Морик и пристъпи напред с протегнати ръце, а лицето му грейна от блажено очакване.
Кати-Бри и Риджис се оттеглиха в стаите си рано, Дризт обаче остана в кръчмата заедно с Бруенор, тъй като предполагаше, че джуджето има нужда да си поприказва с някого.
— Когато приключим с цялата тази работа, двамата с теб непременно трябва да идем в Града на бездънните води — подхвърли елфът. — Сърцето ми ще се сгрее, когато чуя малката Колсон да говори за дядо си.
— Момиченцето вече говори? — учуди се Бруенор.
— Не, още не — засмя се Дризт. — Но много скоро ще проговори.
Бруенор кимна нехайно, сякаш всичко това слабо го интересуваше.
— Има прекрасна майка — рече Дризт след малко. — А и двамата познаваме баща й. Колсон ще бъде чудесно момиче.