Морик я погледа известно време.
— Не се хаби да ми описваш другия начин — отстъпи той най-сетне.
— Арумн не го е мяркал — съобщи Кати-Бри. — Нито който и да било от редовните посетители на „Кривата сабя“, а те го виждат почти всеки ден.
Дризт се замисли над думите й. Разбира се, възможно бе отсъствието на Морик да е най-обикновено съвпадение — човек като него бе постоянно в движение, зает ту с една сделка, ту с друга, ту с една кражба, ту с друга.
Ала четиримата приятели го издирваха вече цял ден, прибягвайки до всички методи, за които успяха да се сетят, включително и до помощта на градската стража, а от Морик все още нямаше и следа. В светлината на случилото се в Града на бездънните води и на факта, че дружбата между Морик и Уолфгар не бе тайна за никого, Дризт нямаше как да не се разтревожи от изчезването на Разбойника.
— Извести ли Домовата кула? — попита елфът Риджис.
— Обирджии, всичките до един! — отвърна полуръстът. — Но да, обещаха да се свържат с Робилард веднага щом успеят да го открият. Трябваше ми повече от половин кесия злато, докато ги убедя да се заемат с работата.
— Аз не ти ли дадох цяла кесия? — сухо подхвърли Бруенор.
— Дори с помощта на медальона пак ми трябваше повече от половин кесия злато, за да ги убедя — поясни Риджис.
Бруенор безпомощно поклати глава:
— Значи имам почти половин кесия злато на съхранение у теб, Къркорещ корем — заяви той на всеослушание.
— Магьосниците споменаха ли нещо за съдбата на „Морски дух“? — обади се Кати-Бри. — Знаят ли дали всичко е наред?
— Казват, че не са чули да го е сполетяло нещо лошо. А те имат добри връзки на пристанището, включително и сред пиратите. Ако „Морски дух“ беше потънал нейде наблизо, пиратите дълго щяха да празнуват.
Това не бе кой знае какво потвърждение, но останалите трима се почувстваха обнадеждени.
— Което ни връща обратно на въпроса за Морик — рече Дризт. — Ако Крий се опитва да нанесе първия удар, за да накара Дюдермонт и Уолфгар да се откажат от преследването, не е изключено да вземе Морик на прицел.
— Че каква връзка може да има между Дюдермонт и Морик? — запита Кати-Бри. Напълно логичен въпрос, на който Дризт нямаше отговор.
— Може пък Морик да е в заговор с Крий? — предположи Риджис. — Може да е неин информатор?
Дризт поклати глава, още преди полуръстът да беше довършил. От кратката си среща с Разбойника не бе останал с впечатлението, че той е способен на такова нещо, макар да бе принуден да признае, че Морик съвсем не изглеждаше неподкупен.
— Какво знаем за тази Крий? — попита той.
— Знаем, че не е тук — нетърпеливо отговори Бруенор. — Което значи, че само си губим времето!
— Така е — съгласи се Кати-Бри.
— На север зимата вече е дошла — напомни им Риджис. — Може би е по-разумно да започнем издирванията си на юг?
— По всичко личи, че Крий зимува някъде на север — възрази Дризт. — И слуховете, и Морик, и Йоси Локвата твърдят, че пристанището й е някъде там.
— Бреговата линия между Лускан и Морето на неспирния лед не е никак малка — рече Бруенор.
— Значи ще изчакаме? — обнадеждено предположи полуръстът.
— Значи тръгваме на път — отсече джуджето и тъй като Дризт и Кати-Бри бяха напълно съгласни, четиримата приятели напуснаха Лускан още същия ден, само няколко часа след Морик и Белани.
Ала магьосницата и лусканецът, които използваха магия и знаеха точно къде отиват, вече бяха далеч напред.
Шестнадесета глава
Неочаквана загриженост
Както обикновено, първият, който слезе от кораба, когато „Морски дух“ хвърли котва в Града на бездънните води, беше Уолфгар. Ала този път в походката му нямаше живец, въпреки нетърпението отново да види Дели и Колсон. Последният разговор с Дюдермонт преди десетина дни, му беше отворил очите и го бе накарал да се погледне в истинската си светлина.
Онова, което беше видял, никак не му бе харесало.
Знаеше, че Дюдермонт му е приятел, истински приятел, който бе помилвал и него, и Морик, въпреки доказателствата, че двамата са се опитали да го убият. Дюдермонт бе повярвал в Уолфгар тогава, когато всички се бяха отрекли от него. Беше го спасил от Карнавала на затворниците, без да му задава каквито и да е въпроси, молейки го единствено да потвърди, че няма нищо общо със заговора. Беше го приел на борда на кораба си и неведнъж беше променял своите планове, в опит да открие неуловимата Шийла Крий. При целия гняв, който кипеше в гърдите му, откакто бе видял отражението си в „огледалото“ на думите на Дюдермонт, Уолфгар не можеше да отрече, че то напълно отговаря на истината.