— Как смятате, господин Мауъри? — попита Бел. — Случайна злополука ли е било?
— Трудно е да се каже, синко. Траверсите са натрошени като подпалки, не е останало нито едно парче, достатъчно голямо, за да се регистрират следи от инструмент. Клиновете са огънати или прекършени на две. Напомня ми за едно дерайлиране, което видях през 1883 г. Композиция пътнически вагони, спускаща се от Хай Сиера. Задните вагони се бяха нанизали един в друг както онзи служебен там се е забил в товарния.
Високият детектив и двамата инженери погледнаха мрачно служебния вагон, натикан в товарния като в припряно натъпкан куфар.
— Какво ще докладвате на господин Хенеси? — попита Бел.
Мауъри сръга с лакът асистента си.
— Какво ще му кажем, Ерик?
Соарес свали очилата си, озърна се с късогледите си очи, а след това клекна и огледа внимателно една траверса, разцепена от задвижващо колело на локомотива.
— Както казахте, господин Мауъри. И да са извадили клинове, не са останали следи от инструмент.
— Но не мисля, че старецът ще иска да чуе, че халтавата поддръжка е причината, нали, Ерик?
— Прав сте, господин Мауъри — отвърна Ерик с нова лукава усмивка. Приятелството им, забеляза Бел, изглежда се дължеше на това, че Мауъри се държеше, все едно че е чичо, а Соарес — любимият му племенник.
— Нито ще го зарадват разсъждения, че бързото строителство би могло да доведе до слабост, избила под бързо движещ се локомотив, нали, Ерик?
— Да, господин Мауъри.
— Компромисът, господин Бел, е същината на инженерството. Отстъпваме нещо, за да спечелим друго. Строим ли прекалено бързо, получаваме паянтова конструкция. Строим ли прекалено педантично, никога не свършваме работата.
Ерик се изправи, сложи отново очилата си и подхвана приказките на стария.
— Ако строим толкова здраво, че никога да не поддаде, рискуваме да го направим прекалено тежко. Ако строим леко, може да го направим прекалено слабо.
— Ерик е металург — засмя се Мауъри. — Като стана дума за същината. Знае четирийсет вида стомана, които дори не съществуваха по мое време.
Бел все още гледаше нанизания в товарния, служебен, когато му хрумна любопитна идея. Тези мъже бяха инженери. Разбираха как се правят нещата.
— Възможно ли е да се направи рапира, която отначало е къса и се удължава?
— Моля?
— Говорехте за нанизване и за стомана, и се зачудих дали е възможно острието на сабя да се прибира телескопично в себе си, а след това да се разпъва, за да се удължи.
— Като сгъваема сценична сабя ли? — попита Мауъри. — Когато изглежда, че актьорът е пронизан, но острието всъщност се сгъва в себе си?
— Само че това няма да се сгъне. Ще прониже.
— Ти какво ще кажеш, Ерик? Учи металургия в Корнел. Би ли могъл да направиш такова оръжие?
— Всичко може да се направи, ако ти платят — отвърна Ерик. — Но ще е трудно да се направи здраво.
— Достатъчно здраво, за да се прониже човек?
— Може да е достатъчно здраво, за да пробие. Достатъчно, за да прониже плът. Но не би издържало на страничен удар.
— Страничен удар?
Мауъри обясни.
— Ерик има предвид, че няма да издържи на странично отбиване в реална фехтовка срещу истинска сабя.
— Аха. Рязък удар за избиване на противниковото оръжие.
— Правиш компромис със здравината в полза на компактността. Две или три къси свързани парчета стомана не може да са силни колкото една дължина. Защо питате, господин Бел?
— Беше ми интересно какво би било да направиш нож, който се превръща в сабя.
— Изненадващо за типа откъм острия край — каза сухо Мауъри.
Мостостроителят огледа за последен път и се изправи, подпирайки се на ръката на Ерик.
— Да си ходим, Ерик. Няма смисъл да се бавим повече тук. Ще докладваме на стареца точно каквото господин Бел докладва. Точно каквото старецът не иска да чуе. Дявол знае какво всъщност е станало. Но не намерихме доказателство за саботаж.
Когато Мауъри докладва, ядосаният Озгуд Хенеси попита с тих заканителен глас:
— Машинистът убит ли беше?
— Само драскотина. Трябва да е най-щастливият жив локомотивен машинист.
— Уволнете го! Щом не е радикален саботаж, прекалената скорост е причинила аварията. Ще покаже на хората, че няма да търпя безразсъдни машинисти да излагат живота им на риск.