Сандърс отведе Бел до една от релсите, която се бе огънала като геврек. В единия й край бе завинтена кука, която изглеждаше така, сякаш я бяха измайсторили от котва.
— Това кръв ли е, или ръжда?
— Не бях обърнал внимание. — Сандърс отвори джобно ножче с перлена дръжка и остърга с него метала. — Кръв. Засъхнала кръв. Изглежда, си е порязал ръката на грапавина в желязото. Остър поглед имате, господин Бел.
Айзък подмина ласкателството:
— Открийте кой е пробил тази дупка.
— Не ви разбрах, господин Бел?
— Не можем да задържим всеки мъж с рана на ръката в Калифорния, но можем да издирим кой е пробивал дупка точно в тази кука. Разпитайте във всеки машинен сервиз и ковачница в окръга. Незабавно!
Айзък Бел се обърна на пети и отиде да разпита детективите от железницата, които наблюдаваха случващото се с намусени изражения.
— Някога да сте виждали подобна кука?
— Парче от котва за лодка.
— И аз така си помислих. — Той отвори златната си табакера и й позволи да мине през ръцете на присъстващите. Когато детективите вече бяха запушили и Бел бе установил имената им — Том Григс и Ед Ботъмли, — запита: — Ако човечецът на дървото случайно не е причинил дерайлирането на влака, как според вас се е измъкнал истинският саботьор след катастрофата?
Детективите размениха погледи.
Ед каза:
— Куката му е осигурила предостатъчно време. Обади се и Том:
— В Глендейл открихме служебна ръчна дрезина, претърколена надолу по насипа. Получихме оплакване за кражбата й от товарното депо в Бърбанк.
— Добре. Само че ако е стигнал до Глендейл с ръчна дрезина, трябва да е било три или четири през нощта. — Бел замълча замислено — Как, предполагате се е измъкнал от Глендейл? Трамваите не се движат до толкова късно.
— Може да го е чакал автомобил.
— Мислите ли?
— Ами бихте могли да попитате Джак Дъглас… само дето той е мъртъв. Той отговаряше за охраната на Глендейл. Някой го е убил нощес. Набучил го е като прасе.
— За пръв път чувам — рече Бел.
— Е, може би не сте имали случай да говорите с точните хора — отвърна детективът от железниците, хвърляйки презрителен поглед на наконтения Сандърс, който стоеше в очакване наблизо.
Айзък Бел отговори с намек за усмивка:
— Какво имате предвид с това „набучил“? Рана от намушкване?
— Намушкване? — попита Ед. — Кога за последно сте виждали намушкване и от двете страни на палтото? Човекът, който го е убил, или е бил як кучи син, или с използвал сабя.
— Сабя? — повтори Бел. — Защо пък сабя?
— Дори и да е бил достатъчно силен, че да го прободе от край до край с ловджийски нож, е щяло да му дойде в повече, докато го извади. Това е причината хората обикновено да си забравят ножовете, забити в жертвата. Проклетиите засядат. Така си мисля — по-скоро дълго и тънко острие, като сабя.
— Интересно — каза Бел. — Много интересна идея. Трябва ли да знам нещо друго?
Детективите за момент обмислиха въпроса. Бел изчака търпеливо, като ги гледаше в очите. Заповедите за съдействие на Джетро Уат, дори и идващи от „едно много високо място“, едва ли се бяха просмукали чак до копоите по предните линии и едва ли оставаха в сила, когато детективите се сблъскваха лице в лице с високомерни следователи от агенция Ван Дорн като, например, Лари Сандърс. Внезапно Том Григс взе решение:
— Открихме това в ръката на Джак.
Извади измачкано парче хартия и го изглади с мръсни пръсти. На слънчевата светлина черните букви изпъкваха отчетливо.
ВДИГНЕТЕ СЕ!
РАЗГОРЕТЕ ПЛАМЪЦИТЕ НА НЕДОВОЛСТВОТО
УНИЩОЖЕТЕ МАЛЦИНАТА ИЗБРАНИ
ЗА ДА ЗАЖИВЕЕ РАБОТНИКЪТ!
— Според мен не е била на Джак — каза Том. — Старецът не го биваше за радикалист.
— Изглежда — обясни Ед. — Джак е сграбчил парчето хартия, докато са се борели.
Том каза:
— Щеше да му свърши по-добра работа, ако беше сграбчил оръжието.
— По всичко личи — съгласи се Айзък Бел.
— Странно обаче, защо не го е направил…
— Какво имате предвид? — запита Бел. Том обясни:
— Имам предвид, че е нормално да допуснеш грешката, че Джак Дъглас прекарва времето си в дрямка до стрелката, защото беше на деветдесет и две години. Тъкмо миналата година двама младоци се бяха появили в Глендейл в търсене на лесна плячка. Извадили патлаци на Джак. Прострелял единия в рамото със старата кремъклийка, а сетне уцели другия в задника.