С каменно лице Бел огледа един от безбройните влекачи, който местеше железопътна баржа с автомобили. Матросите освободиха баржата и тя продължи по инерция гладко и прецизно като билярдна топка, за да се опре леко на кея. За краткото време, докато работниците на брега затегнат въжетата й, влекачът бе прикачил друга платформа, пълна с десетина товарни вагона и я затика навътре в силното течение към Манхатън. Подобни маневри се повтаряха навсякъде, докъдето поглед стигаше, като движещи се части на колосална добре смазана машина. Но въпреки всички предпазни мерки, които беше взел, железопътните възли, кейовете и вагонните платформи му приличаха на игрално поле за Саботьора.
Беше възложил охраната на терминала на двадесетина оперативни агенти на Ван Дорн. Полицейският началник Джетро Уат беше осигурил сто отбрани служители на специалната железопътна полиция на „Южен Пасифик“ и от една седмица нищо не влизаше, нито излизаше без тяхното одобрение. Никакъв товар не се движеше непроверен. Влаковете, превозващи динамит, се претърсваха вагон по вагон, сандък по сандък. Бяха открили изумителна небрежност в боравенето с мощни експлозиви в Джърси сити, най-големия град в щата и населен толкова гъсто, колкото и Манхатън и Бруклин отвъд залива.
По заповед на Бел, на композициите с динамит се качваше въоръжена охрана на няколко километра преди влаковете да влязат във възлите. След като дадяха разрешение за влизане, хората от охраната наблюдаваха всяка стъпка в разтоварването, докато вагоните, носещи по двайсет и пет тона динамит, се облекчаваха от смъртоносния си товар на парните влекачи и баржи, на фургоните, теглени от товарни коне, предназначени за по-леки товари. Детективите на Ван Дорн прихващаха всичко, освен това, което щеше да се превози директно до предприемачите.
Все пак Бел съзнаваше, че Саботьора би могъл да намери предостатъчно мощни експлозиви. Динамитът толкова се търсеше, че товарите пристигаха на барутния кей денонощно. Нюйоркчани взривяваха скалната основа на града от слюдена шиста, за да изкопаят тунели за метро в Манхатън, Бруклин, Куинс и Бронкс. Жителите на Ню Джърси гърмяха вулканична скала от билата на околните хълмове, за да правят бетон. Работниците на кариерите къртеха камък за строителен материал от скалите на река Хъдсън, от Палисейдс на Ню Джърси чак до Уест Пойнт. Железопътни строители гърмяха подстъпи към тунелите, прокопавани под коритото на Хъдсън.
— Когато железопътните тунели, които свързват Ню Джърси и Ню Йорк, бъдат довършени следващата година — похвали се Арчи, — Озгуд Хенеси ще може да паркира специалния си влак на осем преки от Таймс Скуеър.
— Слава богу, че тунелите не са довършени — отвърна Бел. — Ако бяха, Саботьора щеше да се опита да ги взриви с експреса на „Южен Пасифик“ заклещен под реката.
Арчи Абът сподели пренебрежението си на нюйоркчанин към районите западно от Хъдсън и особено щата Ню Джърси, като напомни на Айзък Бел, че през годините цели сектори на Джърси сити и близкия Хобокън бяха периодично сравнявани със земята от динамитни злополуки, най-скорошната, от които бе станала през 1904 година.
Не беше нужно да му го напомня. Новината за новото полицейско присъствие се беше разчула и стигнала отчасти до ушите на уплашената публика. Едва вчера бяха задържали някакъв глупак в талига, превозващ половин тон динамит за компанията „Вулканична скала Ню Йорк и Ню Джърси“ по авеню Нюарк. Сблъсъка с уличен трамвай щеше да доведе до убийствена експлозия на най-оживената улица в Джърси сити. Компанията възразяваше яростно срещу разходите от извозването на динамита нагоре по река Хакънсак до мината им в Секокъс. Но началникът на противопожарната команда на Джърси сити, крайно недоволен от вниманието на обществеността, бе останал нетипично непреклонен.
— На тези вятърничави тъпаци от Джърси няма да им трябва помощ от Саботьора, за да се изгърмят в небето някой ден — предрече Арчи Абът. — Само заради немарливостта им.
— Не е моя грижа — отвърна Айзък Бел.
— Всъщност — настоя Арчи, — ако има експлозия, как ще разберем, че е Саботьора, а не някой тъпак от Джърси?
— Ще разберем. Ако успее да ни надиграе, ще бъде най-голямата експлозия, която Ню Йорк е виждал някога.
По тази причина Бел беше поставил железопътна полиция на всеки влак, кораб и товарен фургон, собственост на „Южен Пасифик“. Беше ги подсилил с оперативни на Ван Дорн и инспектори, заети от Бюрото за експлозиви, наскоро основано от железопътните компании, за да обезпечава безопасното транспортиране на динамит, барут и тротил.