— Но ти ще си голям късметлия — каза Бел.
— Знам. Но мама даде ясно да се разбере: никоя по-долу от Астор.
Бел хвърли поглед над ложите към Лилиан и в главата му изведнъж се оформи гениален план. План, който щеше да отклони нарастващото увлечение на мис Лилиан към него и същевременно да обезоръжи майката на бедния Арчи. Но щеше да е нужна сдържаността на дипломат и фините пръсти на ювелир. Тъй че каза само:
— Хайде тихо! Шоуто започва.
Насред реката Хъдсън, на километър и половина западно от Бродуей, завзетият от пирати парен лихтер „Лилиан I“ на „Южен Пасифик“ се понесе устремно надолу по течението. Отливът удвояваше скоростта на течението и компенсираше времето, което бяха изгубили, за да поправят кормилната система. Лихтерът вдигаше пара в компанията на дървената шхуна, която го беше пленила. Вятърът бе югоизточен, понесъл силен дъжд. Платната на шхуната бяха изпънати срещу вятъра, а бензиновият й двигател бръмчеше на пълни обороти, за да не изостане от „Лилиан I“.
Капитанът на шхуната, контрабандистът от Йонкърс, изпита леко угризение заради старото момиче, което скоро щеше да се разлети на късчета. Много леко угризение, помисли си с усмивка Ятковски, след като му бяха платили двойно цената на шхуната, за да удави екипажа на парния лихтер във водата и да стои до съда, за да измъкне Китаеца, след като пратеха коритото на последното му пътуване. Шефът, който плащаше мангизите, даде ясно да се разбере: прибирате Китаеца, след като свърши работата си. Върнете го цял и непокътнат.
Шефът имаше нужда от експерти по експлозивите.
„Момичетата на Ана Хелд“, обявени от продуцента за „най-красивите жени, събирани някога в един театър“, танцуваха „сторм“ в къси бели рокли, широки шапки и червени шарфове, и пееха „Просто не мога да накарам очите си да се държат прилично“.
— Някои от тези жени са внесени директно от Париж — прошепна му Абът.
— Не виждам Ана Хелд — измърмори в отговор Бел. Като всеки мъж в страната на възраст под деветдесет години, беше добре запознат с изразителните очи на френската актриса, с тънкото й 46 см. кръстче и с изящно закръглените й бедра. Твърдеше се, че кожата й се поддържа с ежедневни бани в мляко. Бел хвърли поглед към Лилиан Хенеси, която наблюдаваше представлението прехласната и изведнъж осъзна, че домашната й възпитателка, госпожа Комдън, има фигура твърде сходна с тази на Ана Хелд. Дали пък президент Хенеси не й пълнеше ваните с мляко?
Абът аплодира шумно и публиката последва примера му.
— По някаква причина, известна най-вече на господин Зигфилд — заговори той на Бел, надвиквайки шума, — Ана Хелд не е сред момичетата на Ана Хелд. Въпреки че е неофициалната му съпруга.
— Съмнявам се, че цялата Агенция Ван Дорн би могла да го измъкне от този хал.
„Фолиз 1907“ продължи устремно. Комедианти пародираха спор за сметката в бара с германски акценти като Уебър и Фийлдс, и изведнъж отрезнелият Бел се замисли за Мак и Уоли. Когато Анабел Уитфорд излезе на сцената в черен бански костюм в ролята на „Къпещото се момиче Гибсън“, Абът сръга с лакът Бел и прошепна:
— Помниш ли грамофона, когато бяхме хлапета? Тя изигра танца на пеперудата.
Бел слушаше разсеяно, замислен над вероятния план на Саботьора. Къде щеше да нанесе удара си сега, след като бяха покрили всички бази? И какво бе пропуснал самият той? Мрачният отговор беше, че каквото и да бе пропускът му, Саботьора щеше да го забележи.
Оркестърът беше подхванал бързата „Работех на железниците“ и Абът отново го сръга.
— Погледни. Вкараха клиента ни в шоуто.
Комедиантите позираха пред декор с нарисуван локомотив на „Южен Пасифик“, димящ зад тях, все едно че всеки момент ще ги сгази. И за разсеяния наблюдател беше ясно, че комедиантът в колониално облекло, подскачащ на дървено конче, трябваше да представлява Питър Ревъри. Колегата му в шапката и комбинезона на машинист изобразяваше президента на железници „Южен Пасифик“ Озгуд Хенеси.
Пол Ревъри препусна на галоп към него, размахал телеграма.
— Телеграма от Сената на Съединените американски щати, президент Хенеси.
— Дай я тука, Пол Ревъри! — Хенеси я дръпна от ръката на конника и прочете на глас: — Моля, сър, телеграфирайте указания. Забравихте да ни кажете как да гласуваме.