— Какви са указанията ви до сенаторите, президент Хенеси?
— Железницата идва. Железницата идва.
— Как трябва да гласуват?
— Един, ако е по суша.
— Да светнат един фенер в кулата, ако железницата дойде по суша?
— Подкупи, тъпако! Не фенери. Подкупи. Колко подкупа по море?
— Два, ако…
Айзък Бел скочи от мястото си.
24
В тъмния трюм на парния лихтер „Лилиан I“, Вонг Ли довършваше сложните си инсталации на светлина, та на фара на дървения велосипед „Евридей“, захранван с три батерии „D“. Беше благодарен за това и си спомняше без носталгия за старото време, когато се налагаше да свързва динамитни фитили на светлината на открит пламък. Слава на всички богове за електричеството, което му осигуряваше светлина за работа и енергия, която да взривява детонатори със свръхестествена скорост.
Айзък Бел напусна „Жарден дьо Пари“ през брезентовите завеси, които пазеха от дъжда, и заслиза бързо по стоманеното стълбище, прикрепено за външната стена на театър „Хамърстейн“. Слезе в една задна уличка и затича към Бродуей. До хотел „Никърбокър“ имаше две пресечки. Тротоарите гъмжаха от хора. Навлезе тичешком в улицата, избягвайки трафика, прекоси фоайето на хотела и изкачи на бегом стълбището към агенция Ван Дорн, бръкна под бюрото на стъписания администратор за бутона на ключалката на вратата и нахлу в задното помещение.
— Искам Еди Едуардс на барутния кей. Коя е телефонната линия до Джърси сити?
— Номер едно, сър. Както заповядахте.
Бел вдигна слушалката и зачука по вилката.
— Дайте ми Еди Едуардс.
— Ти ли си, Айзък? Да не водиш някое момиче от „Фолиз“?
— Слушай ме. Еди. Премести картечницата „Викърс“ така, че да можеш да покриваш и водата, и главния портал.
— Не мога.
— Защо?
— Онези пет вагона с експлозив блокират огневото поле. Мога да покрия едното или другото, но не и портата и водата едновременно.
— Тогава вземи друга картечница. В случай че атакува откъм водата.
— Опитвам се да заема от армията, но няма да стане тази нощ. Съжалявам, Айзък. Какво ще кажеш да поставя двама с пушки от двата края на кея?
— Казваш, че вагоните блокират огневото гюле? Сложи картечницата си над тях.
— Над тях?
— Чу ме. Постави картечницата над вагоните с динамит, за да могат да я въртят и в двете посоки. Така могат да покрият портата и водата. Действай, Еди. Веднага!
Бел остави слушалката на вилката с огромно облекчение. Точно това беше забравил. Водата. Атака от лодка. Ухили се на другите детективи, които бяха слушали жадно.
— Поставянето на тежка картечница на покрива на влак с експлозиви би трябвало да е сериозен стимул да стоим будни.
Закрачи обратно към театъра вече не толкова притеснен и се пъхна на мястото си точно падаше завесата след първо действие на „Фолиз“.
— За какво беше всичко това? — попита Абът.
— Ако саботьорът реши да атакува от водата, ще, лети с главата напред право върху тежка картечница „Викърс“.
— Добре си се сетил, Айзък. Значи вече можеш да се отпуснеш и да ме представиш на приятелите си.
— Кой, сенатор Кинкейд ли? — попита невинно Бел — Не бих го нарекъл приятел. Играхме малко карти, но…
— Знаеш кого имам предвид, по дяволите. Говоря за Елена Троянска от „Южен Пасифик“, чието възхитително лице пусна на вода дванайсет парахода.
— Струва ми се твърде интелигентна, за да си падне по мъж от Принстън.
— Влиза в асансьора! Хайде, Айзък!
За асансьорите чакаха тълпи хора. Бел поведе Абът през брезентовите завеси, надолу по външното стълбище и в просторното фоайе на партера, обслужващо и трите театъра в зданието.
— Ето я!
Лилиан Хенеси и сенатор Кинкейд бяха обкръжени от обожатели. Жени се надпреварваха да стиснат ръката му, докато съпрузите им се бутаха с лакти да се домогнат до познанство с Лилиан. Жените им едва ли го забелязваха или ги интересуваше. Бел видя как две дами пъхнаха дискретно визитките си в джоба на сенатора.
По-високи от повечето наоколо и опитни в свадите в бални салони и в овладяването на безредици, двамата детективи на Ван Дорн си отвориха път в блъсканицата като ескадрила бойни кораби. Лилиан се усмихна на Бел.