Сандекър барабанеше с пръсти по масата.
— Пит ми съобщи лоши вести, преди да прекъсне връзката. Аз се извинявам, че не предадох информацията. Но разчитах на сателита да попълни липсващата част от нея.
Мюриъл Хоаг погледна Гън право в очите.
— Аз не мога да разбера по какъв начин сте успели да установите компаунда по протежение на хиляда километра водно пространство, а след това сте го изгубили на сушата.
— Това е лесно — отвърна Гън. — След като отминахме точката на най-високата концентрация, данните от уредите за замърсяването станаха нулеви и започнаха да отчитат само обикновеното замърсяване на водата. Ние направихме няколко връщания назад, за да се убедим, че уредите работят точно. Направихме визуални проучвания в различни посоки. Не установихме химически складове, манифактурни производства или някаква площадка за опасни промишлени отпадъци в близост до реката. Никакви постройки. Нищо. Единствено голата пустиня.
— Би ли могло площадка за опасни отпадъци да е била изгорена преди това? — предположи Холанд.
— Не открихме никакви доказателства за подобно нещо.
— А някаква възможност за природен токсичен замърсител? — попита Чип Уебстър.
Мюриъл Хоаг се засмя.
— Според анализите на нашия господин Гън и изпитанията, които е направил, става въпрос за синтетична аминокиселина. Такава може да бъде получена в биохимична лаборатория. Не може да става и дума за природен замърсител. Не за пръв път инцидентна интеграция на химикали предизвиква получаване на непознат компаунд.
— Но как, за бога, може да се получи такъв екзотичен компаунд в средата на Сахара? — чудеше се Чип Уебстър.
— И да достигне океана, където действа като стероид на динофлагелатите — добави Холанд.
Сандекър се обърна към Кейт Хъдж.
— Какъв е последният доклад за растежа на червения прилив и отлив?
Океанографът беше към шейсетте, с тъмнокафяви очи, които гледаха от едно издължено интелигентно лице. Беше облечен модерно, но изглеждаше като благородник от миналия век.
— Растежът се е увеличил за последните четири дни с 30%. Страхувам се, че ако продължава с този темп, ще надмине и най-смелите ни предвиждания.
— Но ако доктор Чапман може да открие компаунд, който да неутрализира замърсяването, а ние открием източника му, в такъв случай няма ли да може да контролираме експлозията на червения прилив и отлив?
— По-добре е да го направим скоро — отговори Хъдж. — Ако до следващия месец открием компаунда, ще имаме първото доказателство как действа.
Мюриъл Хоаг каза със съмнение:
— Може да отнеме и три месеца.
Хъдж направи безпомощна гримаса.
— Когато се занимаваме с нещо непознато, единственото сигурно средство е случайността.
Сандекър се разположи удобно на стола си и се загледа в сателитните снимки от Мали, прожектирани на стената.
— Къде точно компаундът попада в реката? — попита той Гън.
Гън се изправи и отиде до него, за да види снимките. Той взе молив, очерта малка точка от река Нигер над Гао и каза:
— Точно тук. При едно старо корито, което някога се е вливало в Нигер.
Чип Уебстър натисна бутоните върху малката конзола, закрепена на масата, и извади на екрана мястото, което Гън маркира.
— Никакви структури не се виждат. Никаква индикация за евентуално замърсяване. Нищо, което да бъде доказателство, че има някакъв склад или се изгарят опасни материали.
— Това е загадка — промърмори Чапман. — Откъде, по дяволите, може да идва източникът на това замърсяване?
— Пит и Джордино са все още там и разследват — спомни си Гън за тях.
— Нещо за последното им състояние? — попита Хъдж.
— Никакви новини, откакто Пит се обади от яхтата на Ив Масар — отговори Сандекър.
Хъдж го изгледа с любопитство.
— Господи, не този мошеник.
— Ив Масар?
— Познавате ли го?
Хъдж продължи:
— Кръстосах си пътищата с него след един неприятен скандал с химикали в Испания преди четири години. Едни от неговите кораби, който пренасяше отпадъчни канцерогенни химикали, познати като РСВ, за разтоварване в Алжир, се разби и потъна при буря. Аз лично мисля, че корабът беше умишлено потопен, за да се получи застраховка и да се укрие нелегален товар. Както се оказа, алжирските власти не са настоявали да получат опасни химически отпадъци на склад. Тогава Масар направи всичко възможно да укрие документите, лъга и извърта, като не позволи да излезе нито едно доказателство за изясняването на тази бъркотия. Когато се ръкувате с този човек, трябва да преброите пръстите си, след като си тръгнете.