— Звучи добре. Избери ресторанта и ми се обади за деня и часа.
Грийцуолд постави слушалката върху апарата и отново погледна двете малки фигури, които се виждаха на екрана.
— Вие момчета, трябва да сте луди — изрече той на глас в празната стая.
След това изключи системата и си тръгна за дома.
32.
Сутрешното слънце се закотви на небосклона и гореща вълна заля пустинята, сякаш някой беше забравил отворена вратата на огромна пещ. Нощният хлад отмина като облак дъжд. Двойка гарвани летяха в пламтящото от жегата небе, проучвайки безлюдния пейзаж с надеждата да открият нещо за ядене. След като установиха, че живият човек не предлага нищо такова, те бавно отлетяха на север.
Пит лежеше изтегнат върху ската на една дюна, почти зарит в пясъка, наблюдавайки птиците известно време. После съсредоточи вниманието си пак към необхватния по площ соларен завод за детоксификация на опасни промишлени отпадъци във форт Фуро. Това беше едно нереално място — не защото заводът беше сътворен от човешка ръка и работеше с най-модерна технология, а защото беше разположен върху отдавна мъртва зона, превзета от пясъците и жегата.
Той се изви леко, когато чу лек шум зад себе си и видя Джордино да пълзи по корем върху пясъка като гущер.
— Наслаждаваш се на гледката? — попита Джордино.
— Ела и погледни, надявам се да бъдеш впечатлен.
— Единственото нещо, от което бих могъл да се впечатля, е един прохладен плаж и хубав сърф.
— Не пропускай да подстрижеш хубавата си черна коса и да си намериш модерен бански, за да се харесаш на мацките.
Джордино се държеше като хлапак и посипа косата си с пясък. Приближи се до Пит и седна на пясъка.
— Ай, ай — промърмори той, — ако не се познавах добре, щях да помисля, че съм дивак.
— Пейзажът тук е див, пустинен и ти ще му подхождаш.
— Това място е голямо колкото Дисниленд. Мисля, че е около 30 квадратни километра.
— Забелязвам влизаща композиция — каза Джордино, посочвайки железопътната линия, по която се движеше дълга влакова композиция с много вагони, теглена от четири дизелови локомотива. — Бизнесът преди всичко.
— Това е влакът, с който Масар превозва техническите отпадъци — допълни Пит. — Преброих около 120 вагона, пълни с отровен товар.
Джордино посочи огромното поле, покрито с рефлекторни огледала, които събираха слънчевите лъчи като в море на чудесата.
— Това изглежда са соларните рефлектори.
— Комулатори — уточни Пит, — те събират слънчевата радиация и я превръщат в огромно количество топлина, като увеличават интензитета на протоните. Лъчистата енергия след това се фокусира във вътрешността на химически реактор, който напълно унищожава опасния продукт.
— Трябва да сме наясно — каза Джордино. — Откога си станал експерт по слънчева енергия?
— Познавах една жена, която беше инженер в Института по слънчева енергия. Тя ме разведе из техните изследователски лаборатории. Това беше преди няколко години, когато те все още бяха в изпитателен етап на разработената термична технология за елиминиране на индустриални токсични отпадъци. Вероятно Масар е поръчал разработката.
— Тук липсва нещо — каза Джордино.
— Какво?
— Целият този строеж. Защо трябва да се строи толкова скъпо тази санитарна катедрала в средата на най-голямата пясъчна пустиня в света? Аз бих я построил до голям индустриален център. Помисли само колко скъпи са разходите за транспорт на тези отпадъци, които прекосяват половин океан и 1600 километра в пустинята.
— Много уместна забележка — каза Пит. — Аз също се чудя. Ако форт Фуро е такова удобно място за унищожаване на токсични отпадъци и е одобрено от експертите като безопасно, защо тогава се охранява толкова строго? Това е безсмислено.
— Ти още ли мислиш, че оттук тръгва замърсителят към река Нигер? — каза Джордино.
— Ние не открихме никакъв друг източник.
— Разказът на стареца, когото срещнахме, за подводната река, може да се окаже ключ за решението.
— Действително, ако тя съществува.
— Ти винаги си бил песимист — промърмори Джордино.
— Не казвам нищо лошо за версията с подводната река. Онова, което не мога да си обясня, е откъде идва замърсяването.
— Съгласен съм с теб — отвърна Джордино. — Как ще изтича нещо, когато се предполага, че те го изгарят?