— Точно така.
— Тогава форт Фуро не е това, за което го представят.
— Не, според моя начин на мислене.
Джордино се обърна и го погледна подозрително.
— Надявам се, че не мислиш да се промъкнем там, защото ще ни превърнат в двойка кремирани посетители.
— Имам предвид да го направим незабелязано.
— И как възнамеряваш да го осъществим? Като шофираме до вратата и помолим за пропуск?
Пит посочи към влачещата се композиция вагони, която влизаше във фабриката.
— Ще скочим във влака и ще се скрием в някой от вагоните.
— А как ще излезем? — попита Джордино.
— С вуазина, чийто резервоар чука на празно. Ще потеглям след залез и ще караме, докъдето можем. След това ще хванем влака, който пътува за Мавритания.
Джордино започна да се шегува:
— Ти очакваш от мен, след като съм пътувал в първокласна кола, да се кача в товарен вагон и да пътувам сред тонове токсични химикали? Твърде млад съм, за да се стопя между тях.
Пит го загледа и също се засмя.
— Ти трябва само да бъдеш внимателен и да не се докосваш до нищо.
Джордино поклати глава с разбиране.
— Считаш ли, че може да възникнат трудности?
— Трудностите са създадени, за да бъдат преодолявани — отвърна Пит.
— Ще преодоляваме ли алармени системи, пазачи с добермани, патрулни коли с насочени автоматични пушки и осветени места като на бейзболен стадион?
— Да. Сега върви и ме остави за малко сам.
— Повече от странно — продължи Джордино, — че тези токсични отпадъци се пазят като арсенал атомни бомби.
— Още една причина, за да направим своята проверка — отвърна тихо Пит.
— Ти няма да си промениш мнението и да си тръгнеш за в къщи, докато още сме цели и читави.
— Помисли и ще ме разбереш.
Джордино вдигна ръце.
— Ти си по-луд и от стария човек и неговата шантава история за конфедералния броненосец с Ейбрахам Линкълн на борда, който е заровен в пустинята.
— Ние имаме нещо много общо — отвърна Пит с лекота.
Той извади една карта на мястото, където се намираха, и очерта четири километра на изток. Оттам на кратко разстояние се намираше железопътната линия.
— Виж този запустял форт.
— Да, виждам го — отвърна Джордино.
— От тук форт Фуро е получил името си — каза Пит. — Не повече от сто метра го делят от железопътната линия. С настъпването на тъмнината ще го използваме за прикритие, докато скочим в някой идващ влак.
— Вече забелязах, че вагоните се движат много бързо и дори за професионален каскадьор ще бъде трудно да се качи на тях.
— Упоритост и търпение — отвърна Пит. — Локомотивите започват да забавят ход, преди да стигнат стария форт. След това влизат в завой и спират за проверка, преди да тръгнат отново към завода.
Джордино подхвърли:
— И трябва да имаме по един долар за всеки от армията пазачи, която ще проверява вагоните.
— Те не могат да бъдат толкова прецизни. Проверката обхваща сто вагона, пълни с варели токсични отпадъци, а едва ли някой човек прави това от душа и сърце.
— И ти си единственият човек, който стига до това заключение — каза сухо Джордино.
— Аз винаги съм склонен на по-практични предположения и не мисля като теб за алармени системи, патрулни коли, добермани и т.н.
Джордино тъкмо се канеше да отговори на Пит както му се полагаше, когато забеляза в небето един задаващ се хеликоптер. Пит също погледна нагоре. Хеликоптерът идваше от юг и се насочваше право към тях. Той не беше военен и те лесно различиха името „Масар Ентърпрайсиз“ върху фюзелажа.
— Господи, — извика Джордино, — той наблюдава пясъка, където сме скрили „Вуазин“-а. Ако снижи по-надолу, ще го издуха от колата.
— Само ако мине точно над нея — каза Пит. — Лягай долу и не се движи!
Едно наблюдателно око лесно би могло да ги забележи, както и да види необичайната пясъчна дюна със странна форма. Но пилотът беше концентрирал вниманието си върху кацането на машината в завода и не поглеждаше встрани разхвърляните пясъци и дюните. Важният пасажер в хеликоптера беше зает с проучване на финансовия си доклад и също не хвърляше поглед през прозореца.
Хеликоптерът мина почти над тях, като снижаваше височина и след няколко секунди кацна зад стените на завода. Вратата се отвори и важният пътник слезе. Дори от половин километър без бинокъл Пит успя да различи фигурата на пасажера, както и да се досети кой е, когато влизаше в сградата на офиса си.