За Пит и Джордино, които се бяха скрили зад камиона, за да не бъдат осветени от фаровете на дизеловия локомотив, изоставянето на такова превозно средство на произвола на съдбата беше престъпление. Но за тях беше отлично прикритие в случая.
Силната светлина на локомотива осветяваше всяка скала и всяко стръкче изсъхнала трева почти на километър. Те се снижиха под лъча докато локомотивът отмине, при което Пит прецени, че той се движи не с повече от 50 километра в час. Машинистите щяха да намалят още скоростта, тъй като се готвеха да спрат за проверка. Пит търпеливо изчака това. В същото време последните вагони доближаваха изоставения камион и той прецени, че сега е моментът при скорост около 15 километра, достатъчно бавна за тях, да могат да се качат на някой от вагоните.
Те напуснаха укритието си и пробягаха последните няколко метра до железопътното платно. Клекнаха и започнаха да наблюдават вагоните, които возеха контейнерите с токсичен товар по посока на форт Фуро. Последният вагон, който вече се забелязваше, не беше от обикновените за такава влакова композиция. Той беше армиран и возеше тежки картечници, зад които стоеше солидна охрана. Масар провежда голяма операция, помисли си Пит. Ескортът вероятно беше от професионалисти.
Защо е тази засилена охрана? Повечето правителства гледаха на химическите отпадъци като на бедствие. Саботаж или някакво инцидентно нападение в сърцето на пустинята почти не ставаха. От кого тогава се пазят? Естествено, не от обикновени бандити или терористи.
Ако Пит беше в състояние да анализира характера на Масар, той щеше да разбере, че френският магнат играе двойна игра. Той плащаше на малийските бунтовници и в същото време пълнеше касата на Казим.
— Нека се качим в третия вагон отзад напред. В противен случай може да бъдем забелязани от охраната.
Джордино отвърна:
— Съгласен съм с тебе.
Те станаха и се затичаха паралелно на пътуващата композиция. Пит беше сгрешил преценката си за скоростта. Влакът се движеше два пъти по-бързо, отколкото те можеха да тичат. Но те нито за миг не помислиха да спрат или да се откажат. Ако изостанеха, стражата от последния вагон можеше да ги забележи. За това те правеха всичко, на което са способни.
Пит пръв успя да се хване за вагона и да стъпи на стъпалото. Джордино поизостана, тъй като бе по-нисък и за секунди не успя да се качи на същия вагон. Неговата единствена надежда беше да рискува да се качи на следващия, който беше в непосредствена близост до охраната. Той почти издъхваше, но това беше последният му шанс да избегне падането под колелата или да бъде застрелян от охраната. Почти издъхнал, Джордино успя да се хване за перилата на стълбата на вагона. Той правеше неимоверни усилия да свие крака и да стъпи на стъпалото. Най-после успя да сложи едното си коляно, след това другото и да се залепи по очи на стълбата.
Стъпил на платформата на вагона, Пит се спря за малко, за да си поеме дъх, преди да се прехвърли във вътрешността му. До този момент той не беше се обръщал назад и не разбра, че Джордино го няма. Загледа се наоколо, погледна към съседния вагон и успя да различи тялото на приятеля си залепено на стълбата. Той остана няколко секунди безпомощен, изкачвайки се нагоре по стълбата, за да се прехвърли във вътрешността на вагона. Когато стигна върха, видя, че локомотивът е на километър от станцията за проверка. Някакво шесто чувство го макара да се обърне назад и замръзна. Един от охраната стоеше на малка платформа, която беше до последния вагон. Той се беше замислил със скръстени ръце и гледаше някак разсеяно. Трябваше само да погледне надолу към съседния вагон, и с Джордино беше свършено. Но пазачът явно не подозираше нищо, защото след малко се прибра при колегите си.
Без да губи повече време, Джордино изкачи стълбата и влезе във вагона. Горещината все още се чувстваше. Той изтри потта си и се огледа към съседния вагон за Пит.
— Прехвърли се при мен — викаше Пит и гласът му потъваше в шума на движещия се влак.
Пълзейки предпазливо на ръце и колене, Джордино се доближи до платформата на вагона, където беше Пит. Стъпи на буферите на съседния вагон като успя да се хване за парапета на стълбата. Изчака малко, за да се успокои движението и използвайки цялата си атлетичност, стъпи върху стълбата. През това време Пит спокойно изучаваше един кондиционер, монтиран в горната част на товарния вагон, за да предпазва лесно възпламенимите химически отпадъци от запалване при високите температури по време на транспортирането им през пустинята. Кондиционерът беше свръхмощен, компресорът му се задвижваше с малък бензинов двигател, работещ безупречно и безшумно.