Личната охрана на Масар залови Пит и Джордино двадесет минути по-късно, след като те бяха напуснали склада и се бяха качили на един празен контейнер, за да излязат на повърхността. Коварната телевизионна камера ги бе засякла в неочакван момент при влизането им в контейнера.
Вратата на контейнера се отвори, малко преди той да бъде вдигнат и поставен във вагона. Те нямаха никакъв шанс да се измъкнат или спасят. Изненадата беше добре координирана и пълна.
Пит преброи десет човека, застанали с пълно снаряжение и насочени автоматични пушки срещу двама невъоръжени мъже вътре в товарния контейнер. Той почувства пареща горчивина от безизходицата, която го преряза като нож. Усети я дори на върха на езика си. Да бъдеш заловен веднъж от Масар, беше въпрос на лоша преценка. Но да бъдеш заловен втори път, бе пълна глупост. Той изгледа охраната, без да почувства страх. Само гневът му не можеше да утихне. Пит си обеща никога повече да не допуска това.
Те не можеха да направят нищо сега, но трябваше да спечелят време и да се надяват, че няма да бъдат екзекутирани, преди да имат шанс да се спасят.
Пит и Джордино бавно вдигнаха ръце и ги поставиха на тила си.
— Надявам се, ще ни простите безпокойството — каза Пит спокойно, — но ние търсихме банята.
— Не искаш да ни се случи инцидент, нали? — добави Джордино.
— Тихо, вие двамата! — избухна гласът на офицера от охраната, облечен в безупречно изгладена униформа, без следа от френски акцент. — Искам да ви кажа, че сте опасни хора. Избийте всички мисли за бягство от главите си. Моите хора не са обучени да раняват бегълци.
— Каква е работата? — попита Джордино с невинен поглед. — Вие действате, като че ли сме откраднали варел използван диоксин.
Офицерът не обърна внимание на забележката на Джордино.
— Легитимирайте се.
Пит го изгледа.
— Аз съм Роки, а моят приятел е…
— Булуинкъл — довърши Джордино.
Тънка усмивка заигра на устните на офицера.
— Няма съмнение, че вие сте Дърк Пит и Ал Джордино.
— Щом знаете, защо питате? — каза Пит.
— Господин Масар ви очаква.
— Последното място, откъдето може да се очаква да избягаме, е в центъра на пустинята — каза Джордино, правейки мимика на Пит. — Сбърках ли нещо?
Пит повдигна леко рамене.
— Аз не съм оттук.
— Кажете ми как проникнахте през нашата охрана? — попита офицерът.
— Хванахме влака — отговори Пит с лекота, без да прави опит да скрие истината.
— Вратите на товарните контейнери се заключват с комбинация след натоварването. Няма начин да проникнете вътре, докато влакът се движи.
— Би трябвало да ни кажете кой от мониторите на вашите телевизионни камери наблюдава кондиционерите, монтирани на покривите. Най-простото нещо е да разглобим панела на такъв кондиционер и да го използваме като екран.
— Действително — капитан Брюнон беше сериозно заинтригуван, — много умно. Виждам, че вашите средства за влизане ще допълнят нашия наръчник на охраната.
— Дълбоко съм удовлетворен — отвърна Пит.
Офицерът присви очи.
— Няма да сте твърде дълго с такова самочувствие. — Той направи пауза и се обади по портативното радио. — Господин Масар!
— Тук съм — чу се гласът на Масар по радиото.
— Капитан Шарл Брюнон, господине, шефът на охраната.
— Пит и Джордино?
— Заловени са.
— Съпротивляват ли се?
— Не, господине. Държат се съвсем спокойно.
— Моля, доведете ги в офиса, капитане.
— Да, господине. Веднага, щом ги почистим.
Пит се обърна към Брюнон.
— Ще ни бъде ли от полза, ако се извиним?
— Изглежда американският хумор никога не секва — каза Брюнон хладно. — Вие може да изразите своите извинения лично на господин Масар, но тъй като унищожихте хеликоптера му, не очаквам да бъде много мил с вас.
Ив Масар не се смееше често. Но се засмя, когато Пит и Джордино влязоха в неговия просторен офис. Излегнат в луксозно кожено кресло, той се смееше като оживял след тифна епидемия.
Феликс Верен стоеше до прозореца, гледаше към завода. Очите му наблюдаваха безстрастно като камера. Линиите на лицето му бяха удължени, а устата му показваше упоритост. Пълен контраст с неговия шеф.
— Отлична работа, капитан Брюнон — похвали го Масар. — Вие ги водите без рани и без синини.