— Това е смешно — възрази Уиловър. — Съжалявам, генерале, но това е класически пример от приказката за малкото пиле, което искало да се качи на небето и паднало.
Сандекър изгледа Уиловър кръвнишки.
— Аз не съм малкото пиле и настъпващата опасност е твърде реална. Ние не говорим за потенциалните рискове от озоновата дупка и нейния ефект върху рака на кожата, познат от две столетия, нито за геоложки катастрофи, падащи метеори върху планетата, които предизвикват катаклизъм. Докато не се спре растежа на червения прилив и отлив и това не стане бързо, ние ще унищожаваме кислорода от атмосферата и ще причиним пълно унищожение на всяка жива твар върху лицето на земята.
— Вие рисувате забавна картина, генерале — каза президентът, — тя е завършена, но ми е невъзможно да си я представя нагледно.
— Нека ви обясня по този начин, господин президент. Ако сега ви преизберат, вие няма да можете да довършите мандата си. Нито пък ще имате заместник, тъй като няма да има избиратели.
Уиловър не обърна внимание на това.
— Хайде, адмирале, защо не напишете всичко това на един лист и не тръгнете да го разнасяте, обяснявайки, че светът свършва в полунощ, ако не се справим с някакви си микроскопични организми, които ни отнемат кислорода и ни заплашват със смърт до края на следващата година.
— Фактите говорят сами за себе си — каза Сандекър разпалено.
— Апокалипсисът, който вещаете, не е нищо повече от паника — отговори Уиловър. — Дори и ако сте прав, нашите учени ще имат достатъчно време да намерят решение.
— Ние нямаме време. Разрешете да ви представя малка илюстрация на гореказаното в опростен вид. Представете си, че червеният прилив и отлив може да се удвоява от само себе си всяка седмица. Ако следва този порядък, той ще покрие всеки квадратен километър от световния океан за сто седмици. Ако историята се повтори, световните правителства ще решат да избутат проблема встрани, докато океанът е засегнат наполовина. Едва тогава те ще изработят спешна програма в някой институт, за да елиминират червения прилив и отлив. Въпросът ми към вас, господин президент, и към вас, господин Уиловър, е през коя седмица Световният океан ще бъде обхванат от червения прилив и отлив и колко време ще е необходимо, докато светът бъде предпазен от това бедствие?
Президентът и Уиловър размениха сконфузено погледи.
— Нямам представа.
— Нито пък аз — каза Уиловър.
— Отговорът е, че Световният океан ще бъде обхванат наполовина от това бедствие през деветдесет и деветата седмица и на вас ще ви остане само една седмица за действие.
Президентът осъзна ужасяващата възможност с подобаващ респект.
— Мисля, че и двамата сме на ваша страна, адмирале.
— Червеният прилив и отлив не показва признаци на изчезване — продължи Сандекър. — Сега ние знаем причината. Това е стъпка в правилна посока. Следващият проблем е да спрем източника на замърсяването и след това да потърсим друг компаунд, който ще спира или ограничава този растеж.
— Извинете, господин президент, но ние трябва да прекъснем разговора. Поканени сте на обяд с лидерите на горната и долната камара на Сената.
— Нека почакат — каза президентът с тон, нетърпящ възражение. — Имате ли представа откъде идва източникът на замърсяването, адмирале?
Сандекър поклати глава.
— Не още. Но подозираме, че той изтича под земята в река Нигер от френски завод за слънчева детоксификация в Сахара.
— Как може да бъдем сигурни?
— Моят директор по специалните проекти и неговата дясна ръка сега се намират във форт Фуро.
— Имате ли връзка с тях?
Сандекър се смути.
— Не. Не съвсем.
— Откъде тогава знаете това? — притисна го Уиловър.
— Снимките от разузнавателния спътник ги идентифицираха, че те са проникнали в завода за унищожаване на опасни промишлени отпадъци.
— Вашият директор по специални проекти — попита президентът, — това не е ли Дърк Пит?
— Да, и Ал Джордино.
Президентът направи пауза за момент, сякаш си спомняше нещо. След това се усмихна.
— Пит беше човекът, който ни спаси от Кайтен, когато ни заплашиха да ни взривят с бомба.
— Той самият.
— А дали не е замесен в потопяването на два бойни кораба на бенинския флот в река Нигер? — попита Уиловър.
— Да, но вината е моя — отвърна Сандекър. — Тъй като на моите тревоги не бе обърнато внимание и не получих разбиране от вас или Пентагона, аз изпратих Пит и двама от най-добрите мъже на НЮМА в река Нигер, за да установят източника на замърсяване и самия замърсител.