Уиловър се изправи на крака.
— Господин президент, настоятелно ви съветвам да проявим търпение. Убеден съм, че съществува замърсяване на океана, или както искате го наречете, и това ще надделее при вземането на решение, но искам да се съобразявате с мнението на учените, което аз уважавам.
— Вярвам на адмирал Сандекър — каза президентът, гледайки Уиловър. — През годините, които съм във Вашингтон, го познавам като човек, който винаги казва истината.
— Благодаря господин президент — каза Сандекър, — има още един проблем, изискващ вашето внимание.
— Да.
— Както споменах, Пит и неговата дясна ръка Ал Джордино са проникнали във форт Фуро. В случай, че бъдат заловени от малийците или френската охрана, това ще бъде основното, което ще позволи да се намесим за спасяването им и да получим информацията, която те вероятно са събрали.
— Моля, господин президент — намеси се Уиловър. — Ще стане голям политически скандал, ако изпратим специалните части или отряда „Делта“ в пустинята с такава опасна мисия в случай, че изтече информация в средствата за масово осведомяване.
Президентът отговори замислено:
— Съгласен съм с Ърл по този въпрос. Съжалявам, адмирале, но ще трябва да мислим за друга възможност за спасяване на вашите хора.
— Не казахте ли, че отрядът на ООН е спасил вашия човек, открил данните за замърсяването на река Нигер? — попита Уиловър.
— Хала Камил прояви пълно разбиране на ситуацията, нареждайки на отряда за бързо реагиране към ООН да изпълни тази мисия.
— Тогава вие ще трябва да я убедите отново да го използва, ако Пит и Джордино са заловени.
— Бог знае, че се разпъвам на кръст — каза президентът, — дали да изпратя американци в пустинята срещу хора от френска националност.
Лицето на Сандекър изрази разочарование.
— Съмнявам се дали ще мога да я убедя да изпрати отряда обратно за втори път.
— Аз ще й отправя лична молба — обеща президентът.
Уиловър беше рязък.
— Не може да стане всичко, както го искаш, адмирале.
Сандекър махна уморено. Ужасните последствия от растежа на червения прилив и отлив още не бяха обхванали всичко. Мисията му ставаше все по-войнствена всеки изминал час. Той стоеше и гледаше президента и Уиловър. Гласът му звучеше леденостудено.
— Гответе се за най-лошото, защото ако ние не спрем това бедствие, стигнало до северния Атлантик и разпростиращо се в Пасифика и Индийския океан, умирането ни е сигурно.
След това Сандекър се обърна и спокойно напусна Овалния кабинет.
Том Грийцуолд седеше в кабинета си и компютърът разчиташе изображенията, получени от разузнавателния спътник „Пирамида“. Чрез различните команди той се стремеше да се върне към сектора Сахара, където беше открил колата на Пит и Джордино. Никой не му беше дал разрешение, но откакто беше в състояние да изпраща спътника за наблюдение на Украинската гражданска война или в други част на света, нямаше кой да го спре.
Единствен, който се интересуваше от снимките за войната, беше вицепрезидентът. Съветът за национална отбрана при президентството се интересуваше повече от строящите се секретни ядрени обекти в Япония.
Поради тези причини Грийцуолд беше спокоен и затова си позволяваше да нарушава заповедите. Той искаше да получи ясни снимки на двамата мъже, които беше открил по-рано в момента на качването им във влака, за да влязат в завода. Използвайки „Пирамида“ можеше сега да извърши точна идентификация. Анализите му разкриха трагичния развой на събитията. Видя двамата мъже, водени от охраната, да се качват в хеликоптер. Беше малко изненадан. Грийцуолд ги позна лесно, тъй като Чип Уебстър от НЮМА му бе дал снимките им. Изображенията, получени от стотици километри в космоса, ясно свидетелстваха за залавянето на Пит и Джордино. Грийцуолд се отмести от монитора и набра телефона, поставен върху бюрото му. След две позвънявания Чип Уебстър се обади.
— Ало.
— Чип, аз съм Том Грийцуолд.
— Какво ново имаш за мен, Том?
— Лоши новини. Вашите хора са заловени.
— Не е това, което исках да чуя — каза Уебстър. — По дяволите!
— Получих отлично изображение и видях, че ги качват на един хеликоптер, оковани във вериги и придружени от дузина въоръжена охрана.
— Успя ли да определиш посоката? — попита Уебстър.