— Аз съм Мелика, надзирател на мините. Изисквам подчинение и никакви въпроси. Разбрахте ли?
Пит се засмя.
— Модерен опит. Получаваш заповеди от някой, който прилича на крастава жаба и има проблеми с теглото.
Той видя свистящия камшик във въздуха, но беше твърде късно да се предпази или да го отклони встрани. Камшикът го засегна в лицето и той видя звезди пред очите си. Причерня му от болка.
— Днес всеки иска да ме бие! — каза Пит през зъби.
— Кратък урок по дисциплина! — изсъска тя. След това с леко движение, невероятно за тежкото й тяло, изплющя с камшика откъм гърба Джордино по главата. Но тя не бе достатъчно бърза. Противно на Пит, той се предпази. Хвана я за китката с желязна хватка, така че камшикът увисна във въздуха. Бавно, като при канадска борба, мускулите на ръцете им се напрегнаха, блокирайки всяко усилие по тяхна команда.
Мелика беше силна като вол. Тя никога не беше си представяла, че някакъв мъж ще й се противопостави толкова твърдо. Очите й се разтвориха от изненада, след това от неверие и после от гняв. С другата си ръка Джордино изби дръжката от ръката й и го хвърли в една вагонетка.
— Мръсна гад! — съскаше тя. — Ще ми платиш за това!
Джордино сви устни и й изпрати въздушна целувка.
— Взаимоотношенията любов-омраза са най-доброто.
Тази подигравка му струва скъпо. Той пропусна да забележи как вдигнатият й крак се стовари в слабините му. Джордино изпусна ръката й, падна на колене и се преви от болка.
Мелика се засмя сатанински.
— Глупаци, ще се проклинате в ада, както не може да си представите!
Тя нямаше повече време за разговори, прибра си хвърления камшик и изрече една-единствена дума:
— Вътре!
Пет минути по-късно влакът с камионетки спря и след това продължи към шахтата. Лампите, поставени на рядко, хвърляха тъмни сенки. Мъжки гласове се смесваха с шума на влака и малко по-късно те видяха светлината на техните лампи мъждеещи наоколо. Мъжете се охраняваха от туареги с палки и пушки, които им подвикваха с уморени груби гласове. Всички бяха африканци — някои туземци от юга, други — обитатели на пустинята. Зомбите от старите филми на ужаса изглеждаха с по-добро здраве, отколкото тези бедни нещастници. Те се движеха бавно, влачейки краката си. Повечето носеха само парцаливи шорти. Пот обливаше телата им и се смесваше с праха от скалата. Празният поглед в очите им и изпитите им лица, мършавите им тела говореха за гладна диета. Други имаха мръсни превръзки около лактите си.
Камионетките свършваха при разбитата от експлозива скала. Мелика караше локомотива.
— Дръпнете се! — нареди тя.
Пит помогна на Джордино да се отстрани от камионетките, като го подкрепяше с една ръка. Те застанаха до един дрипав и изнемощял работник. Устните на Мелика се свиха в ехидна усмивка.
— Скоро ще заприличате на тези гадове.
— Би трябвало да раздавате витамини и железни ръкавици — каза Джордино, противопоставяйки се внезапно. Лицето му бе посивяло от болка.
Мелика замахна с камшика и го удари през кръста. Джордино не възрази, нито се противопостави. Тези хора не са оскотели, помисли си тя. Беше въпрос на време, преди да ги превърне в животни.
— Взривната група има нещастни случаи — каза тя безцеремонно. — Изгубиха крайници по време на работа.
— Напомням, че не съм доброволец — измърмори Пит.
— Ще товариш скалната маса във вагонетките. Когато свършиш, ще ядеш и спиш. Охраната прави своите проверки неочаквано. Хване ли те да спиш, ще работиш допълнителна смяна.
Пит се смути. Въпросът бе на върха на езика му, но той го преглътна. Беше време да изчакат. Той и Джордино гледаха тоновете златна руда в края на шахтата и след това размениха погледи помежду си. Изглеждаше безнадеждно за двама мъже, оковани с белезници, да направят опит за бягство за по-малко от 48 часа.
Мелика се качи на електрическия локомотив и показа телевизионната камера, монтирана над главите им в средата на шахтата.
— Не си губете времето, мислейки за бягство. Вие сте под постоянно наблюдение. Само двама мъже успяха да напуснат мината и костите им бяха намерени от номадите.
Тя свърши с нарежданията си и потегли надолу към миньорските шахти. Те гледаха, докато изчезне, и изчакаха да заглъхнат всички шумове. След това Джордино вдигна ръце и ги постави на бузите си.