— Погледни ме, аз съм Дърк Пит.
Тогава тя го позна.
— О, Дърк, ти ли си наистина?
Той я целуна нежно и погали раните по лицето й.
— Ако не съм аз, то някой си прави жестока шега с нас двамата.
Джордино се доближи до рамото на Пит.
— Твоя приятелка?
Пит отговори:
— Доктор Ева Роджас. Дамата, която срещнах в Кайро.
— Как се е озовавала тук? — попита той изненадано.
— Как наистина? — я попита той.
— Генерал Казим отвлече нашия самолет и ни изпрати тук да работим в мините.
— Но защо? — настояваше Пит. — С какво го засегнахте?
— Нашият здравен екип към ООН под ръководството на доктор Франк Хопър беше много близо до идентификацията на токсичния замърсител, който убива местните хора навсякъде в пустинята. Прибрахме се обратно в Кайро с биологичните проби за анализ.
Пит погледна към Джордино.
— Масар ни попита дали работим с доктор Хопър и неговата група.
Джордино добави:
— Сещам се. Той трябва да е знаел, че Казим вече ги е изпратил тук.
Тя постави мокра кърпичка върху лицето на малкото момиченце и се обърна отново към Пит.
— Защо дойдохте в Мали? Сега вие ще умрете, като повечето от нас.
— Ние имаме задача, спомняш ли си?
Цялото внимание на Пит беше погълнато от Ева и той не забеляза тримата мъже, които предпазливо се движеха между наровете и ги наобиколиха. Водачът беше висок мъж с червендалесто лице и гъста брада. Другите двама изглеждаха изтощени и дрипави. По голите им гърбове и по кръста личаха следи от камшик. Учудените изражения на лицата им предизвикаха усмивка у Джордино, когато се обърна и ги видя. Физическото им състояние беше такова, че той би ги оставил да минат през гърдите му, без да почувства задушаване.
— Досаждат ли ви тези мъже? — обърна се червендалестият към Ева.
— Не, съвсем не — отговори Ева. — Това е Дърк Пит — човекът, който ми спаси живота в Египет.
— Човекът от НЮМА?
— Същият — отговори Пит. Той посочи Джордино. — Това е моят приятел Ал Джордино.
— Аз съм Франк Хопър, а този приятел отляво е Уорън Гримес.
— Ева ми разказа голяма история за вас в Кайро.
— Дълбоко съжалявам, че трябваше да се срещнем при такива непредвидени обстоятелства. — Хопър гледаше двете дълбоки резки върху бузите на Пит и докосна една такава на собственото си лице. — Изглежда, че и двамата сме ядосали Мелика.
— Само върху лявата буза. Дясната е от друг случай.
Третият човек се приближи до тях и си подаде ръката.
— Майор Йън Феъруедър — представи се той.
Пит подаде ръка.
— Британец?
Феъруедър уточни:
— Ливърпул.
— Защо сте попаднали тук?
— Бях водач на туристическо сафари в Сахара, докато едно от тях беше нападнато от подивели местни жители. По чудо спасих живота си и след дълго скитане из пустинята бях заловен и хоспитализиран в Гао. Генерал Затеб Казим ме арестува, така че не успях да избягам и както виждате ме изпрати тук в Тебеца.
— Ние извършихме патологични изследвания на тези местни жители, за които говорите, майор Феъруедър — обясни Хопър. — Всички са мъртви от мистериозен химичен компаунд.
— Синтетичната аминокиселина и кобалт — каза Пит.
Хопър и Гримес потръпнаха от изненада.
— Какво? Какво казахте? — настоя Гримес.
— Токсичното замърсяване, причиняващо смърт и заболяване из цялата територия на Мали, е органометален компаунд, комбинация на известна аминокиселина и кобалт.
— Как е възможно да знаете това? — попита Хопър.
— Докато вашият екип разследваше пустинята, аз изследвах водите на Нигер.
— И вие идентифицирахте веществото — каза Хопър с нотка оптимизъм, която липсваше преди.
Пит накратко разказа за експлозията на червения прилив и отлив, за своята експедиция по река Нигер и за евентуалния полет на Руди Гън с техните данни.
— Да благодарим на бога, че вашите резултати са изнесени — каза Хопър.
— Източникът! — настояваше Гримес. — Къде е източникът?
— Форт Фуро — отговори му Джордино.
— Няма начин — слушаше Гримес със съмнение. — Форт Фуро и зоните на замърсяване са отдалечени на стотици километри.
— Замърсяването се пренася от движението на подземната вода — уточни Пит. — Ал и аз хвърлихме поглед отвътре в завода, преди да бъдем заловени. Ядрени отпадъци с високо ниво на радиоактивност, превишаващи 10 пъти обикновените токсични отпадъци, които се изгарят, се заравят в подземни пещери, откъдето изтичат и замърсяват подпочвената вода.