— Международните организации за регулиране и опазване на околната среда трябваше да съобщят за това — възрази Гримес. — Вредата от токсично замърсяване от завод с мащаба на форт Фуро е непредсказуема.
— Стига разговори — каза Хопър. — Времето е ценно. Ние трябва да съставим план за бягството на тези мъже.
— Какво ще кажете за вашите хора?
— Ние не сме в състояние да прекосим пустинята. Нашата издръжливост е изчерпана и физически сме изтощени от робската работа в мините. Твърде малко сън, храна, вода. Няма начин да осъществим това. Така че ние избрахме следващото по-добро нещо. Надявахме се на новите, за да изберем някой като вас, пристигнал в добро физическо състояние.
Пит погледна към Ева.
— Аз не мога да я оставя.
— Тогава останете и умрете заедно с нас! — прекъсна го Гримес. — Вие сте единствената надежда за всеки в тази дяволска дупка.
Ева хвана Пит за ръката.
— Ти трябва да заминеш и да го направиш бързо! — каза тя. — Преди да е станало късно…
— Тя е права, знаете ли — добави Феъруедър. — Четиридесет и осем часа в шахтите и те ще ви пречупят. Погледнете нас. Ние сме изцедени. Никой от нас не може да измине 5 метра в пустинята, без да падне.
Пит гледаше мръсния под.
— Колко далеч мислите, че можем да изминем аз и Ал без вода? До десет, може би тридесет километра.
— Достатъчно ни е да заложим на един човек! — каза Хопър. — Ще оставим на вас да решите кой да избяга и кой да остане.
Пит поклати глава.
— Ал и аз ще тръгнем заедно.
— Двама няма да стигнат достатъчно далече, за да се спасят.
— За какво разстояние става въпрос? — попита Джордино.
— Транссахарската автомагистрала е на около 400 километра източно оттук — отговори Феъруедър. — Ще трябва да се надявате на късмета си. Веднъж излезли на магистралата, ще можете да стопирате минаваща кола.
Пит се почеса по главата, сякаш не беше чул правилно Феъруедър.
— Може би пропуснах нещо. Вие не пожелахте да обясните как ще изминем бързо тези километри.
— Ще откраднете една от колите на О’Банион, когато излезете на повърхността. Тя ще ви помогне да стигнете бързо.
— Малко оптимизъм, нали? — каза Пит. — Какво ще стане, ако резервоарът й е празен?
— Никой не държи кола с празен резервоар в пустинята — каза уверено Феъруедър.
— Значи излизаме оттук, натискаме елеваторния бутон, качваме се на повърхността и тръгваме спокойно по своя път — заключи весело Джордино. — Разбира се, ще го направим.
Хопър се засмя.
— Имате ли по-добър план?
— Да бъдем честни — засмя се също Пит, — ние нямахме дори идея.
— Трябва да избързаме малко с нещата — безпокоеше се Феъруедър. — Мелика ще върне всички в мините след около час.
Пит огледа затворническата пещера.
— Всички ли взривявате и товарите злато?
— Политическите затворници, към които се числим и ние — отговори Гримес, — копаят и товарят златната руда, след като скалата е взривена. Криминалните работят на скалния участък и разкриват пластовете. От тях също така определят състава на взривната група. Бедните дяволи, никой от тях не изкарва дълго. Ако не се самовзривяват при боравенето с експлозивите, те умират от живака и цианида, които се използват при амалгамирането и рафинацията на златото.
— Колко чужденци сте вие?
— От нашия екип бяхме шест, но останахме пет. Една бе убита от Мелика, която я преби до смърт.
— Жена?
Хопър обясни:
— Д-р Мери Виктор, една много жизнена дама, от най-добрите физиолози в Европа. — Хопър се развълнува от преживяното. — Тя беше третата, откакто пристигнахме. Две от жените на френските инженери от форт Фуро също бяха убити от Мелика. — Той спря за момент и се загледа тъжно в изоставеното момиче на нара. — Техните деца изпитаха най-лошото и ние не можем да направим нищо.
— Боже мой! — прошепна Пит. — Разбира се, разбира се! Масар не би разрешил на инженерите, които са строили завода, да се върнат във Франция и да разкажат истината.