— Ако му предложат да излезе през задния вход или през парадната врата — каза закачливо Джордино, — той ще избере да скочи през прозореца. Това е неговият стил на действие.
— Имате ли точна представа за броя на хората от въоръжената охрана? — Пит зададе директно въпроса си към Феъруедър, тъй като водачът на сафарито имаше по-дълъг стаж в мината от Хопър и неговите хора.
— Точна представа? — замисли се за момент Феъруедър. — Някъде между 20 и 25. Инженерите също са въоръжени. Те са шестима, освен О’Банион.
Гримес подаде две малки плоски бутилки на Джордино, който ги скри под ризата си.
— Всичката вода, с която разполагаме. Всеки отдели по малко от своя запас. Тя е около два литра. Съжаляваме, че нямаме повече.
Джордино постави ръце върху рамената на Гримес — необикновен начин за раздяла.
— Чувствам те много скъп. Благодаря!
— А динамитът? — обърна се Пит към Феъруедър.
— При мене е — отговори Хопър, подавайки стик експлозиви на Пит. — Един от взривната група го беше скрил в обувката си.
— Още две подробности — каза Феъруедър. — Пила, за да се освободите от веригите. Открадна я Гримес от кутията за инструменти на локомотива. И план на шахтите, показващ спасителните изходи. На обратната му страна съм начертал карта на местността, която трябва да преминете, за да стигнете Транссахарската автомагистрала.
— Ако някой познава пустинята, това е Йън — потвърди Хопър.
— Много съм ви благодарен — каза Пит. Необичайно за него очите му се насълзиха. — Ще направим всичко по силите ни, за да се върнем с помощ.
Хопър сложи косматата си ръка на рамото на Пит.
— Нашите молитви и сърца са с вас.
Феъруедър подаде ръка.
— Помнете, избягвайте дюните. Не правете опит да ги пресичате. Само ще затънете и ще умрете.
— Късмет! — каза Гримес просто.
Пазачът дойде и поведе Пит и Джордино при останалите. Пит не го забелязваше. Той се наведе и изпрати на Ева прощална целувка.
— Не забравяй! — каза той. — Ти и аз на брега на Монтерей.
— Ще облека най-хубавата си рокля! — усмихна се кокетно тя.
Преди да може да каже още нещо, пазачът го поведе. След като стигнаха изходния тунел, той се обърна да махне за довиждане, но тя и другите се бяха изгубили от погледа сред масата работници и охрана.
Пазачът доведе Пит в шахтата, където те бяха товарили златна руда преди няколко часа, и го остави. Още един влак с празни вагонетки стоеше върху релсите до прясна купчина изкопана скала.
— Ще направя едно шоу по бързо товарене, докато ти изпилиш веригите си вън от галерията — каза Пит.
Той започна да хвърля късове златна скала в празните вагонетки, докато Джордино атакуваше белезниците с пилата, която беше осигурил Гримес.
За щастие желязото беше старо и с лошо качество. Пилата свърши бързо работа. Джордино изтегли срязаната верига от халките на белезниците и освободи ръцете и краката си.
— Твой ред е! — каза той.
Пит сложи веригата си върху ръба на една вагонетка и за по-малко от десет минути свърши.
— Ще трябва да се справим с гривните по-късно, но поне сега можем да скачаме и танцуваме.
Джордино завъртя веригата като самолетна перка.
— Кой ще се заеме с пазача? Ти или аз?
— Ти — отговори Пит чистосърдечно, освобождавайки белезниците от гривните. — Аз ще го измамя.
Половин час по-късно шумът от стъпки предупреди за идването на пазача. Пит скъса захранващия кабел на телевизионната камера. В това време двама пазачи се появиха на завоя. Те се движеха от отсрещната страна на релсите със свалени пушки, готови за стрелба. Немигащите им очи едва се забелязваха през процепа на техните литами, гледайки студено и смразяващо.
— Двама ни идват на посещение — прошепна Джордино, — изглежда нямат настроение да си говорим.
Пазачът отдясно се доближи и опря дулото на пушката си в ребрата на Пит, като го буташе напред към вагонетката. Леко повдигане на веждите беше всичко, което Джордино и Пит си размениха. Пит се отдръпна към вагонетката и се усмихна лукаво.
— Хубаво е, че ме карате да работя.
Това заблуди охраната и тя не разбра, че ще бъде атакувана. Пит сграбчи пушката с лявата си ръка, изтегли я и изтласка пазача настрана. Той се опита да си я вземе отново, но точния юмрук на Пит го събори върху релсите. Още един удар и той изпадна в безсъзнание.