Пит не се решаваше да седне от страх да не би да му се схванат краката и да не може да се изправи на тях. Той стоеше слаб и гледаше наоколо, сякаш беше капитан върху мостика на кораб.
— В коя част на ада сме сега? — подхвърли Джордино.
Пит извади картата на Феъруедър и я постави на коляното си.
— Той го е отразил на картата, но е забравил да му пише името.
— Тогава, от този момент нататък, това място ще се нарича „Хълмът на Джордино“.
Пит направи опит да се усмихне.
— Ако искаш да регистрираме името, трябва да подадеш молба до Международния институт по геология.
Джордино колабираше върху скалата и гледаше с празен поглед платото.
— Колко още трябва да вървим?
— Около 120 километра.
— Още 60, за да стигнем Транссахарската автомагистрала?
— Освен това ще се движим по закона на Пит.
— Какъв е този закон?
— Този, който следва указанията на чужда карта, изминава с 20 километра по-малко.
— Сигурен ли си, че не вървим в грешна посока?
Пит поклати глава.
— Не може да вървим по права линия.
— И така, колко още?
— Предполагам, 80 километра.
Джордино изгледа Пит разочаровано и измърмори, едва мърдайки устни:
— Това са още 50 мили. Ние вече извървяхме последните 70 без капка вода.
— Сториха ми се като 1000 — каза Пит.
— Добре — мърмореше Джордино, — трябва да ти кажа, че оцеляването ни е съмнително. Не съм сигурен дали ще ги извървим.
Пит вдигна очи от картата.
— Никога не съм мислил за това. Чувам го от тебе.
— Аз никога не съм се подлагал на такава агонизираща жажда. Това се превърна в ежедневие и сега е повече фиксидея, отколкото действителна нужда.
— Още две нощи и ние ще танцуваме на магистралата.
Джордино бавно поклати глава.
— Хубаво желание, но няма да имаме сили да извървим още 50 мили без вода в тази жега. Това не е за хора като нас, които не са пили вода от дълго време.
Пред очите на Пит изплува образът на Ева, работеща в мината и пребита от Мелика.
— Те всички ще умрат, ако ние не издържим.
— Ние сме като изстискани лимони — каза Джордино, — чудо е, че изминахме такова разстояние. — Той седна и закри очи. След това посочи скалите пред себе си. — Там, между онези скали, не ти ли се струва, че се вижда нещо като малък вход към пещера?
Пит проследи ръката му. Действително се виждаше тъмен отвор в скалите. Той взе ръката на Джордино и го изправи на крака.
— Виждаш ли, късметът ни върви към по-добро. Нищо по-хубаво от хладна пещера за най-горещата част на деня.
Горещината вече се усещаше с пълна сила. Без слънчеви очила, притваряйки очи, те тръгнаха към пещерата. Изкачиха се по нагорещените скали и застанаха пред входа. Внимателно разбутаха нагорещените камъни пред него, като се стараеха да не ги докосват с ръце, за да не се изгорят. Малка пясъчна стена преграждаше входа и Пит издълба пътека в пясъка, докато Джордино наблюдаваше отстрани.
Те не чакаха очите им да се приспособят към тъмнината, тъй като в пещерата нямаше тъмна зона. Тя е била образувана от голяма маса скали, които са се наслагвали една върху друга по времето на палеозоя и поради това между тях имаше малки пукнатини, откъдето проникваше оскъдна слънчева светлина.
Пит тръгна навътре в пещерата, когато две големи човешки фигури изплуваха от сенките пред него. Инстинктивно той отстъпи назад, сблъсквайки се с Джордино.
— Току-що ме настъпи по крака! — измърмори Джордино.
— Извинявай! — Пит продължаваше да гледа изписаната стена, на която фигурата се канеше да забие копие в бик. — Не очаквах компания.
Джордино погледна през рамото на Пит копиехвъргача, застинал в скалната рисунка в най-забутаната част на света. Той продължително оглеждаше масивната галерия праисторическо и древно изкуство, което отразяваше столетията художествени стилове от развитието на културата.
— Истина ли е това? — питаше се Джордино.
Пит се доближи до мистериозните скални рисунки и започна да изучава високата 3-метрова фигура с маска, през която прорастваха цветя от главата и раменете. Жаждата и умората бяха отстъпили пред въодушевлението. Той каза:
— Изкуството е автентично. Бих искал да съм археолог, за да мога да интерпретирам различните стилове и култури. Най-ранните рисунки започват от задната част на пещерата и след това в хронологичен ред стигат до по-нови времена.