— Как можеш да го твърдиш?
— Преди десет, дванадесет хиляди години Сахара е имала влажен и тропически климат. Растителният живот е цъфтял. Той е бил много по-жив от сега.
Той кимна към групата фигури обградили и забили копия в един ранен бик с много големи рога.
— Това трябва да е най-ранната рисунка, тъй като тя изобразява ловци, убиващи бик с размерите почти на слон, което е било дълга традиция.
Пит се доближи до друга рисунка, обхващаща няколко квадратни метра.
— Тук можеш да видиш пастир със стадо крави — каза той, пипайки изображението с ръцете си. — Пасторалната ера започва около 5000 г. пр.н.е. Този по-късен стил показва по-творческа позиция и вярно око за детайла.
— Хипопотам — каза Джордино, гледайки колосалната рисунка, която покриваше една цяла страна върху гладката скала. — Тази част на Сахара не може да е изглеждала такава.
— Сега да. Но не преди три хиляди години. Трудно е да си представиш тази площ някога като обширна затревена земя, даваща живот от насекомото до антилопата и жирафа.
Разглеждайки стенописите и различните откъси от историческо време, изобразяващи Сахара, Джордино забеляза:
— Ето тук местните художници спират да рисуват животни и растителност.
— Вероятно дъждовете са престанали, и земята е започнала да съхне и се превръща в пустиня — разказваше Пит, припомняйки си отдавна забравен курс по история. — След четири хиляди години безогледно унищожаване на растителността, тя е изчезнала и на нейно място е дошла пустинята.
Джордино се придвижи от вътрешната част на пещерата, където бяха, към нейния изход, спирайки пред друга рисунка.
— Тази изобразява движеща се колесница.
— Хората от Средиземноморието въвеждат конете и колесниците някъде около 1000 г. пр.н.е. — обясни Пит, — но аз нямам представа как те са проникнали толкова навътре в пустинята.
— Кое е следващото, учителю?
— Камилският период — отговори Пит, заставайки пред една дълга рисунка, изобразяваща керван, състоящ се от почти шейсет камили, извит в змиевидна редица. — Те са докарани в Египет след завладяването му от персите през 525 г. пр.н.е. Използвайки камилите, римските кервани преминават безпрепятствено през пустинята от брега на океана до Тимбукту. Камилите винаги са присъствали тук поради тяхната невероятна издръжливост. С течение на времето рисунките на камили са ставали по-сурови и реалистични, отколкото тези от по-ранния период.
Пит се приближи към друга серия рисунки в богатата галерия за древно изкуство, която днес случайно бяха открили. Те изобразяваха батална сцена, бойци с квадратни бради се возеха в колесници на две колела, теглени от четири коня с вдигнати копия и щитове във въздуха, и атакуваха армия от черни стрелци, чийто стрели падаха от небето.
— Окей, господин умен приятелю — каза Джордино, — обясни ми тази рисунка.
Пит пристъпи напред. Очите му следяха погледа на Джордино. За няколко секунди той остана озадачен пред рисунката върху скалата. Изображението бе в линеарен, почти детски стил. Кораб плаваше в река, обграден от риби и крокодили. На Пит му беше трудно да си представи ада извън пещерата като голяма плавателна река с крокодили, която сега представлява сухо речно корито.
Той се доближи още по-близо, невярващ на очите си. Това не бяха крокодилите или рибите, погълнали вниманието му. Това беше голям кораб, плаващ в средата на пълноводна река. Отначало помисли, че може да е египетски, но моделът беше абсолютно различен, много по-модерен. Видът му над водата имаше форма на пресечена пирамида. Виждаха се кръгли комини, няколко дребни фигури стояха в различни пози на палубата под голям, развят от бриза флаг.
— Броненосец — изкрещя Пит невярващ, — броненосецът на Конфедерацията!
— Не може да бъде! — каза Джордино.
— Може и е — каза равно Пит. — И това трябва да е броненосецът, за който ни разказа старият скитник.
— Значи това не е мит.
— Местните художници не биха могли да нарисуват нещо, което никога не са виждали.
— Може би някой бивш морски офицер от Конфедерацията се е скитал из пустинята след войната и го е нарисувал?
— Той не би могъл да копира стила на местните художници — каза замислено Пит. — В тази рисунка няма нищо, което да напомня западно влияние.