Выбрать главу

Пит не забелязваше никакви следи от превозни средства, а теренът наоколо бе обграден с кръгли дюни. Дали не са пресекли границата с Алжир, чудеше се той. Нямаше начин да попита. Ако Пит знаеше, че в действителност червената линия, обозначаваща на картата автомагистралата, не съществува като такава, а е измислица на картографите, щеше сериозно да се разтревожи. Единствените истински индикации, ако имаше достатъчно щастие да ги намери, бяха оглозгани кости на животни, изоставено превозно средство, автомобилни гуми и обръчи от стари варели. Такива той видя пръснати на разстояние от 4 километра.

Изведнъж от дясно на хоризонта забеляза нещо подобно на кола, тъмно петно в дневната омара. Джордино също го видя и го посочи. Първият знак на живот за него, откакто се возеше на сухоземната яхта. Въздухът беше чист и прозрачен като стъкло. Те продължаваха да се движат по сухото езеро, земята бе толкова чиста, че не се вдигаше никакъв прах. Сега вече различиха останките на микробус „Фолксваген“. От него имаше само купе. На една от вратите беше написано с боя на английски: „Къде е Лоуренс от Арабия, когато имаме нужда от него?“. Доволни, че видяха изоставения автобус, те продължиха. Теренът ставаше пясъчен, с малки възвишения, но импровизираната триколка преминаваше безпроблемно тези препятствия.

След десет минути Пит забеляза варел за гориво на хоризонта. Сега той беше сигурен, че се движат успоредно на магистралата и започна на всеки два километра да променя курса на север към Алжир.

Джордино не се обаждаше никакъв. Пит го докосна, но главата му клюмна напред и той се свлече на седалката. Пит се опита да го разтърси, но и той нямаше сила. Видя, че очите му са затворени и почти беше изпаднал в кома.

Пит чу шум и си помисли, че е на мотор, но все още не виждаше нищо пред себе си и затова реши, че халюцинира. Шумът обаче нарастваше и след малко той разпозна звука на дизелов мотор. Но превозно средство все още не се виждаше. Изведнъж прозвуча клаксон и Пит обърна глава встрани. Един голям камион „Бедфорд“ се движеше успоредно от другата му страна. Шофьорът арабин беше забелязал двете фигури в импровизираното возило и се усмихваше. Непонятно за Пит камионът го изпревари. Шофьорът отвори прозореца, сложи ръце на устата си и извика:

— Имате ли нужда от помощ?

Пит можа само да кимне. Той нямаше сили да спре яхтата. Направи отчаян опит да издърпа ветрилото от линията на вятъра, но успя единствено да накара яхтата да направи половин завой. Направи втори опит и в този момент телата на двамата изхвърчаха, те паднаха на пясъка като изхвърлени кукли, вдигайки облак прах. Шофьорът зави близо до тях и спря камиона. Слезе и се затича да види какво става с тези изнемощели мъже. Незабавно установи признаците на обезводняване, върна се до камиона и донесе четири пластмасови бутилки вода. Пит излезе от припадъка си веднага, след като усети течност върху лицето си. Преобразяването беше като чудо. За една минута той беше мъртъв, а сега, след като изпразни два галона вода, се почувства отново човек. Изнемощялото тяло на Джордино също се върна към живота. Изглеждаше невероятно, че се бяха спасили от сигурна смърт, и то само след изпиването на няколко литра вода. Арабинът им даде солени таблетки и сушени фурми. Той имаше тъмно интелигентно лице и носеше обикновена бейзболна шапка като всички шофьори. Седна до тях и ги загледа с голям интерес.

— Вие пътувате с това возило от Гао? — попита той.

Пит поклати глава.

— От форт Фуро — излъга той, защото още не беше сигурен дали са в Алжир, нито пък можеше да се довери на шофьор на камион, който можеше да ги върне в най-близката полиция, ако знаеше, че са бегълци от Тебеца. — Къде точно се намираме?

— В средата на пустинята Танезруфт.

— Коя страна?

— Алжир, разбира се. Къде мислите, че сте?

— Някъде далеч, където не е Мали.

Арабинът направи кисело изражение.

— Лош народ живее в Мали. Лоша държава. Те убиват много хора.

— Къде е най-близкият телефон? — попита Пит.

— Адрар е на 350 километра на север. Там има комуникации.

— Това малко село ли е?

— Не. Адрар е голям град. Много развит. Те имат летище с редовни пътнически полети до град Алжир.