— Продължавате ли в тази посока?
— Да. Аз возих хранителни стоки до Гао и сега се връщам в столицата.
— Ще ни оставите ли в Адрар?
— Ще бъде чест за мен.
Пит погледна шофьора и се засмя.
— Как се казваш, приятелю?
— Бен Хади.
Пит подаде ръката си сърдечно.
— Бен Хади — каза той топло, — ти не знаеш, но спасявайки нашия живот, спасяваш живота на стотици други хора.
Част четвърта
Ехото на Аламо
44.
26 май 1996 г.
Вашингтон, окръг Колумбия
— Те са избягали! — извика Хирам Йегър, след като влетя в кабинета на Сандекър заедно с Руди Гън за подкрепа.
Сандекър, чието внимание беше заето с бюджета на един подводен проект, погледна с изненада.
— Избягали?
— Дърк и Ал. Преминали са границата на Алжир.
Сандекър изведнъж се превърна в дете, на което са съобщили, че е дошъл Дядо Коледа.
— Откъде знаете?
— Те телефонираха от летището близо до един град в пустинята, който се казва Адрар — отговори Гън. — Връзката беше много лоша, но ние разбрахме от тях, че са хванали редовен полет до Алжир. Когато пристигнат там, ще установят контакт с нашето посолство.
— Казаха ли още нещо?
Гън погледна към Йегър и кимна.
— Вие бяхте на телефона с Дърк, преди аз да дойда.
— Гласът на Пит заглъхваше — каза Йегър. — Алжирската телефонна система е много лоша. Но ако съм го разбрал правилно, той настоява вие да изпратите отряда за бързо реагиране заедно с него обратно в Мали.
— Обясни ли защо? — попита заинтригуван Сандекър.
— Гласът му беше много слаб. Връзката се разпадна. Онова, което чух, звучи налудничаво.
— Налудничаво в какъв смисъл? — настоя Сандекър.
— Той спомена нещо за спасяване на жени и деца в една златна мина. Гласът му звучеше странно.
— Което означава, че няма никакъв смисъл — каза Гън.
Сандекър погледна Йегър.
— Дърк уточни ли как са избягали от Мали?
Йегър изглеждаше като човек, изгубен в лабиринт.
— Не ме цитирайте, адмирале, но, кълна се, той каза, че те са ветроходствали в пустинята на яхта с някаква жена Кити Манинг или Манок.
Сандекър седна обратно на стола си и се засмя.
— Познавайки Пит и Джордино, никак не бих се учудил. — След това затвори очи, помисли малко и продължи. — Може би името е било Кити Манок?
— Той го смотолеви, но мисля, че е това.
— Кити Манок беше известна авиаторка през двадесетте години — обясни Сандекър. — Тя подобри рекордите на дълги разстояния над половината земно кълбо, преди да катастрофира в Сахара. Мисля, че това беше през 1931 г.
— Какво може да е правила с Пит и Джордино? — чудеше се Йегър на глас.
— Нямам представа — отвърна Сандекър.
Гън погледна часовника си.
— Аз проверих разстоянието по въздух между Адрар и столицата Алжир. То е около 1200 километра. Ако в момента те летят, ще може да се чуем с тях приблизително след час и половина.
— Наредете на нашия комуникационен център да открие пряка линия с нашето посолство в Алжир — заповяда адмиралът — и им кажете да я засекретят. Ако Пит и Джордино съобщят нови данни относно замърсяването на червения прилив и отлив, не искам да станат достояние на пресата.
Когато Пит позвъни в главната квартира на НЮМА, Сандекър и останалите, включително и доктор Чапман, седяха около телефона, който щеше да запише разговора и гласа на Пит. Чрез спикерната система те щяха да могат да разговарят с него без микрофон и телефонни слушалки.
На повечето от въпросите, които бяха засегнати през последните деветдесет минути, Пит отговори с прецизен едночасов доклад. Всеки седеше, слушайки внимателно, и правеше бележки, когато Пит описваше мъчителните и опасни премеждия, които двамата с Джордино бяха изтърпели след раздялата си с Гън на река Нигер. Той описа детайлно тяхното проникване във форт Фуро и констатацията за радиоактивните отпадъци. Шокира ги, когато им съобщи, че д-р Хопър и останалите учени от Световната здравна организация са живи и са изпратени като роби в мините в Тебеца заедно с френските инженери на Масар и техните жени и деца. Освен тях той съобщи и за група отвлечени чужденци и политически затворници на генерал Казим, които също се намират там. Пит завърши доклада си със случайното, дарено им от съдбата откритие на Кити Манок и нейния отдавна изчезнал самолет. Неговите слушатели не се въздържаха да се разсмеят, когато им разказа за построяването на сухоземната яхта.