Хората, седящи около телефоните, сега разбраха защо Пит настоява да се върне в Мали с отряд за бързо реагиране. Изнасянето на истината за златните мини в Тебеца и жестоките условия ги потресоха. Но те бяха още по-шокирани, когато чуха за секретните ядрени и токсични отпадъци, които се складират под земята във форт Фуро. Научавайки за тази „съвършена“ операция, сериозно се обезпокоиха и си зададоха въпроса колко от останалите предприятия на Масар работят по този начин.
Пит им изясни също така и пряката престъпна връзка между Ив Масар и Затеб Казим. Той повтори в детайли всичко, което беше чул при разговорите си с Масар и О’Банион.
След това започнаха въпросите, задавани чрез Чапман.
— Джордино и аз не сме експерти по хидрология на подземни води — отговори Пит, — но съществува малко съмнение в нас, че токсичните отпадъци, които не се изгарят, а се складират под земята, предизвикват замърсяване директно в подземните води. Оттам то преминава с водата в старо речно корито, свързано с река Нигер.
— Как е възможно такова огромно прокопаване под земята да не бъде забелязано от международните инспектори по екология? — попита Йегър.
— Или да не бъде открито чрез сателитни снимки? — допълни Гън.
— Ключът е в железопътната линия и товарните контейнери — отговори Пит. — Подземното прокопаване не е започнало по време на строежа на слънчевия реактор, фотогалваничните генератори и слънчевите акумулатори. След като се построява всичко и започва превозването на токсични отпадъци от Мавритания, заводът заработва. Едва след това започва прокопаването на подземните складове, като пръстта се извозва с опразнените от отпадъците контейнери обратно в Мавритания. Това научихме от самия Масар.
Всички замълчаха за момент, след това Чапман каза:
— Когато тези неща излязат на бял свят, скандалът и разследванията няма да престанат.
— Имате ли документално доказателство? — попита Гън.
— Ние можем само да ви разкажем какво сме видели на площадката и какво сме чули от Масар. Съжалявам, но повече не можем да ви предложим.
— Вие сте свършили невероятна работа — каза Чапман. — Благодарение на вас източникът на замърсяване стана известен и може да правим планове за преустановяване изтичането на замърсителя в подземната вода.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — прекъсна го Сандекър. — Дърк и Ал ни връчиха огромно гнездо с оси.
— Адмиралът е прав — каза Гън. — Ние не може просто така да се разходим до форт Фуро и да влезем вътре. Ив Масар е могъщ и влиятелен човек, тясно свързан с генерал Казим и висшите кръгове на френското правителство.
— И с много други могъщи хора от бизнеса и от различни правителства — добави Гън.
— Масар е на втори план — прекъсна ги Пит. — Първото ни задължение е да спасим онези нещастни хора в Тебеца, преди да са ги убили.
— Има ли американци между тях? — попита Сандекър.
— Доктор Ева Роджас е американска гражданка.
— Само тя ли е?
— Доколкото знам.
— Както нито един президент не си помръдна задника да спаси нашите заложници в Ливан, няма начин настоящият ни президент да изпрати отряд за бързо реагиране за спасяването на една американка…
— Не може ли да го помолите? — предложи Пит.
— Той вече отклони едно предложение, когато му отправих молба за вашето спасяване.
— Хала Камил предостави преди отряда за бързо реагиране на ООН — каза Гън. — Сигурно тя ще одобри спасителната мисия, за да освободи собствени учени.
— Хала Камил е жена с високи принципи — каза Сандекър с уважение, — с много по-запазен идеализъм от повечето мъже, които познавам. Мисля, че можем дискретно да я помолим да нареди на генерал Бок да изпрати полковник Левант и неговите хора обратно в Мали.
— Хората умират в мините като плъхове — каза Пит с горчивина, която усетиха и останалите. — Само бог може да каже колко са умрели, откакто Ал и аз избягахме. Всеки час е ценен.
— Ще се свържа с генералния секретар и ще й докладвам — обеща Сандекър. — Ако Левант пристигне бързо, както това стана при спасяването на Руди, аз съм уверен, че ще можеш да обясниш положението лично на него, преди да си закусил рано сутринта местно време.