Час и половина след телефонния разговор на Сандекър с Хала Камил и генерал Бок, полковник Левант и неговите хора бяха във въздуха и летяха над Атлантика към френската военновъздушна база близо до град Алжир.
Генерал Бок постави картите и сателитните снимки върху бюрото си и вдигна една старинна лупа, подарък от дядо му, когато като малко момче колекционираше марки. Лупата беше гладко полирана, без драскотини, и когато я доближеше до очите си, тя увеличаваше изображението и му помагаше да разчита и най-миниатюрните фигури. Носеше я със себе си през цялата си кариера, като талисман.
Генералът отпи глътка кафе и започна да проучва вътрешността на очертаните малки кръгове върху картите и снимките, които сочеха приблизителното местоположение на Тебеца. Въпреки че описанието на Пит на минната площадка, предадено до Бок от Сандекър по факса, бе достатъчно ясно, окото на генерала забеляза път, минаващ през тесен каньон и стигащ до високо скалисто плато. Това момче Пит, помисли си той, изглежда много наблюдателно.
Човек трябва да е твърде паметлив, за да помни няколкото маркировки, забелязани по време на епичния път до Алжир, за да може да ги открие отново по памет, когато се връща в мината. Бок започна да изучава терена на заобикалящата пустиня и не хареса това, което видя. Мисията за спасяването на Гън от летището в Гао беше сравнително проста. Излетял от египетска военна база до Кайро, отрядът на ООН трябваше само да кацне в Гао, да вземе Гън и да се върне обратно. Тебеца бе много по-костелив за чупене орех.
Отрядът на Левант трябваше да се приземи междинно в пустинята, да пропътува почти 20 километра до входа на мината, да обезвреди охраната в лабиринта от тунели и шахти, да транспортира бог знае колко затворници до самолета в пустинята, да ги качи на борда и да отлети.
Критичният проблем беше дългият престой на земята. Транспортирането на хората можеше да бъде атакувано от въздушните сили на Казим. Времето за изминаване на четиридесетте километра по лошия пустинен път сигурно би довело до редица трудности. Атаката не можеше да се предвиди в определено време. Съществуваха много неизвестности. Бок не можеше да си представи как операцията може да протече в рамките на минимум час и половина, а два можеше да доведат до катастрофа. Той удари с юмрук по масата.
— Стига! — каза той на себе си. — Никакво време за подготовка, никакво време за планиране. Спешна мисия за спасяване на хора. По дяволите, възможно е да загубим повече, отколкото да спасим.
След като огледа операцията от всеки ъгъл, Бок вдигна слушалката от телефона на бюрото си и набра един номер. Секретарката на Хала Камил веднага го свърза.
— Да, генерале — каза тя, — не очаквах да ви чуя толкова скоро. Да не е възникнал проблем със спасителната мисия?
— В известен смисъл. Изпитвам опасения, госпожо Секретар. Отрядът е съвсем малоброен. Полковник Левант ще има нужда от попълнение.
— Ще одобря всяко попълнение от силите на ООН, което пожелаете.
— Но ние нямаме свобода — обясни Бок. — Силите, с които разполагам на сирийско-израелската граница, са прехвърлени в спасителни операции във вътрешността на Индия. Полковник Левант трябва да получи попълнение извън контингента на ООН.
Хала замълча за момент, подреждайки мислите си.
— Това е много по-трудно — каза тя. — Не съм сигурна към кого мога да се обърна.
— Какво ще кажете за американците?
— Техният нов президент избягва да се намесва в проблемите на Третия свят. В потвърждение на това ще ви кажа, че бях помолена от него преди време да ви изпратя за спасяването на двама учени от НЮМА.
— Но защо не бях информиран? — попита Бок.
— Адмирал Сандекър не можа да ни осигури достатъчно данни за тяхното местонахождение. Докато чакахме информацията, те самите се спасиха и нашето участие стана излишно.
— Тебеца не ще бъде кратка и сигурна операция — каза загрижено Бок.
— Можете ли да ми гарантирате успех? — попита Хала.
— Аз отговарям за моите хора, госпожо Секретар, но не мога да ви дам гаранции. Страхувам се, че цената ще бъде твърде висока.
— Не може да стоим със скръстени ръце — отговори Хала Камил. — Доктор Хопър и останалите учени са членове на Обединените нации. Наш дълг е да спасим собствените си хора.