— Не сте оставили много място за хората, които ще бъдат спасени.
— Има достатъчно място и моите хора знаят как да се настанят, така че сме в състояние да евакуираме 40 затворника.
— Може би не са останали толкова живи — каза Пит.
— Ще направим най-доброто за всички, които са оцелели — увери го Левант.
— А малийците? — попита Пит. — Политическите противници и врагове на генерал Казим. Какво ще правим с тях?
— Те ще трябва да останат. Всички хранителни складове в мината ще бъдат отворени за тях. Освен това ще бъдат въоръжени с оръжията на охраната, повече от това не можем да направим.
— Казим е достатъчно голям садист, за да предприеме тяхната масова екзекуция, след като научи, че чужденците роби са отлетели.
— Изпълнявам заповед — уточни Левант — и тя не включва спасяването на местни осъдени.
Пит се загледа надолу в пустинния пейзаж.
— Вие настоявате самолетът да кацне в тъмнината на нощта на определено място в пустинята; да се придвижите по път, по който е трудно да се пътува дори през деня, да влезете в мината, да освободите затворниците и след това обратно да се върнете до самолета и да излетите до сутринта за Алжир. Може би възлагаме много повече, отколкото можем да извършим с ограничените ресурси на вашия отряд.
Левант не изрази неодобрение от забележките на Пит, нито се почувства засегнат от неговия сарказъм.
— Както казват във вашата страна, господин Пит, получавате онова, което е налице.
— Не се съмнявам в квалификацията на вашите хора, полковник, но очаквах по-голям, по-добре въоръжен и екипиран отряд.
— Съжалявам, че ООН не разполага с резервен фонд за нашия отряд за бързо реагиране, който да бъде още по-модерно въоръжен и оборудван, като повечето отряди с такава цел. Но нашият бюджет е ограничен и ние трябва да се съобразяваме с него.
— Но защо отрядът на ООН? — попита изненадано Пит. — Защо не отряд командоси на британския или френския чуждестранен легион или пък на американските специални части?
— Защото нито една нация, включително и вашата, не желае да рискува, цапайки ръцете си с тази мисия — обясни разгорещено Левант. — Ние сме изпратени от Генералния секретар на ООН Хала Камил.
Името изникна в паметта на Пит като спомен от една вечер, прекарана с Хала Камил на борда на кораб „Магелановият проток“. Това беше преди две години, по време на търсенето на Александрийската библиотека.
Левант улови приятелския поглед на Джордино, който се смееше. Пит го забеляза, но не му обърна внимание, сочейки сателитната карта.
— Тук има клопка.
— Има няколко — съгласи се Левант, — но всички могат да бъдат избегнати.
— Освен две.
— И те са…
— Ние не знаем къде са разположени комуникационният център на О’Банион и стаите, където се намират мониторите на скритите камери за наблюдение. Ако той успее да предупреди секретните служби на Казим, преди да сме го спрели, ще трябва да се молим на дявола, за да се доберем до нашия самолет и да излетим невредими за Алжир, преди някой от неговите ескадрили бомбардировачи да ни погребе в пустинята.
— В такъв случай ние трябва да влезем и да излезем от мината в интервал от 40 минути — каза Левант. — Не е възможно, ако повечето от пленниците могат да се движат без помощ. Но ако много от тях не са в състояние, ще изгубим ценно време и не ще успеем.
В този момент капитан Пемброук-Смит се появи с поднос кафе и сандвичи от барчето на самолета.
— Да се порадваме на добро настроение — каза той сърдечно. — Можете да избирате между салата от пиле и риба тон.
Пит погледна Левант и се усмихна.
— Вие не искахте да ме обидите, казвайки, че имате ограничен бюджет.
Докато самолетът се носеше над пустинята в черната нощ, Пит и Джордино направиха подробни скици на минните шахти и различните нива на мината, както си ги спомняха. Левант беше убеден в тяхната акуратност, защото те си спомниха почти всички подробности, сякаш за късо време отново се бяха превърнали в затворници.
Левант и още двама офицери взеха диаграмите и започнаха да им задават насочващи въпроси по отделните детайли, като внимаваха да не пропуснат някой. Подробно си изясниха цепнатината на каньона, разположението на мината, въоръжението на пазачите. Всичко беше повторено няколко пъти. Данните бяха записани в компютъра, а скиците на мината — програмирани триизмерно. Нищо не беше пропуснато, дори прогнозата за времето за следващите няколко часа — евентуалното време, за което биха прелетели бомбардировачите на Казим от Гао, алтернативните планове за спасяване и пътища за измъкване, в случай че самолетът бъде разрушен на земята. Всяка възможна вероятност беше планирана.