— Пак не навреме — каза Пит, когато Левант влезе в стаята. — Тя предаде съобщение, преди да мога да я спра.
Левант се ориентира в обстановката с бърз поглед. Той се обърна и изкомандва:
— Сержант Шовел!
— Да, господине. — Беше почти невъзможно да се нарече сержант тази крехка жена, облечена в брониран костюм.
— Застанете на радиото! — нареди Левант на френски. — Кажете на малийците, че в алармата е имало малка повреда. Реагирайте на всяко предложение много бързо и ако бог е с нас, им кажете да не започват никаква ответна акция.
— Да, господине — каза Шовел и застана до радиото.
— Кабинетът на О’Банион е в края на коридора — каза Пит, вървейки с Левант в тази посока. Той не спря, докато не застана пред вратата. Тя не беше заключена и той влезе в приемната без трудности.
Секретарката седеше спокойно на бюрото, държейки автоматичен пистолет в двете си ръце. Пит моментално прекоси стаята и скочи върху бюрото, събаряйки жената на пода. Но тя успя да отправи два изстрела в бронирания му костюм.
Пит се почувства ударен с чук и падна на колене. Секретарката се опита да се измъкне, викайки нещо на непознат за Пит език. Тя изстреля още един куршум, който мина над рамото му и рикошира в скалния таван. Той успя да я обезоръжи, след това изви ръцете й, върза ги и я сложи върху канапето.
После се обърна и мина между двете бронзови скулптури на туареги, като се опита да влезе в кабинета на О’Банион. Вратата беше заключена. Той взе пистолета от секретарката, насочи го срещу ключалката и стреля три пъти. Шумът от стрелбата беше оглушителен в скалната стая, но не се наложи да продължи. Бутна вратата с крак и тя се отвори.
О’Банион лежеше по гръб срещу бюрото с ръце, проснати на пода. Очите му не изразяваха и следа от страх. Той стана и седна до бюрото си. Изненада се изписа на лицето му, когато Пит свали шлема си.
— Надявам се, че не съм закъснял за вечеря, О’Банион. Както си спомням, вие изразихте желание да вечеряте с мен.
— Вие? — изсъска О’Банион. Лицето му изведнъж почервеня.
— Върнах се, за да ви заловя — каза Пит с полуусмивка. — Доведох няколко приятели, които няма да са много любезни към садисти, поробващи и убиващи жени и деца.
— Вие трябваше да сте мъртъв. Никой не може да премине през пустинята без вода и храна.
— Нито Джордино, нито аз сме мъртви.
— Един от самолетите за издирване на генерал Казим намери обърната камионетка западно от Транссахарската магистрала. Вие не бихте могли да отидете до магистралата пешком.
— А пазачът, който оставихме вързан на волана?
— Оживя, но скоро беше разстрелян, че е допуснал да избягате.
— Цената на живота по тези места е твърде ниска.
Шокът бавно напускаше О’Банион, но в очите му все още не се забелязваше страх.
— Да не сте дошли да освобождавате вашите хора? Или да крадете злато?
Пит го изгледа.
— Прав сте за първото, грешите за второто. Възнамеряваме също така да прекратим вашия и на вашата сган бизнес завинаги.
— Вие сте нахлули в суверенна страна. Нямате права в Мали или юрисдикция над мен и над мината.
— Боже мой, вие ми изнасяте лекция по юрисдикция. Какво да кажем за правата на хората, които сте поробили и избили.
О’Банион възрази:
— Между другото, генерал Казим екзекутира много от тях.
— Какво ви възпираше да ги третирате като хора? — контрира го Пит.
— Тебеца не е курорт или санаториум. Ние сме тук, за да добиваме злато.
— За да печелите вие, Масар и Казим.
— Да — кимна О’Банион, — нашите цели са търговски. И какво от това?
Суровият и студен характер на О’Банион събуждаше гняв у Пит. Пред очите му изникваха картините на изтормозените жени, мъже и деца, труповете на убитите, спомените за Мелика, биеща беззащитните работници с нейния окървавен камшик. Пит се приближи към О’Банион, свали автомата си и изстреля един ред в синия литам, покриващ главата на О’Банион.
За кратко време Пит гледаше тялото на номадски облечения ирландски инженер, което лежеше на пода, облято в кръв. Излезе и срещна Левант в коридора.