Джордино заобиколи безшумно мястото около Мелика и се доближи много близо до нея. Застанал зад гърба й, той изби оръжието от рамото и го хвърли надалеч. Тя обаче бързо се ориентира в ситуацията и се нахвърли върху него. Камшикът й изплющя върху рамото му. За съжаление, при нея нямаше елемент на изненада. Джордино се изплъзна и я удари с автомата си по гърба. Тя залитна напред и падна. Той насочи дулото към тялото й.
— Това е твоят жесток свят — каза Джордино, — но дойде време да го напуснеш.
— Какво разбираш ти от жесток свят, мръсно копеле — каза тя. — Ти никога не си живял в такъв свят и не знаеш какво е жестокост.
Джордино й отвърна с безразличие:
— Това не ти дава право да измъчваш другите. Не ме интересуват твоите житейски проблеми, може би имаш причини, за да станеш такава. Ако питаш мен, ти си родена такава. Няма извинение за живота на невинните жертви.
Мелика не молеше. На устата й се появи нещо като усмивка. С точен прицел Джордино я простреля два пъти в стомаха. Погледна тялото й за миг, преди да тръгне към изхода.
— Най-после — промълви той — кучката е мъртва.
47.
— Пълната цифра е двадесет и пет — докладва Пемброук-Смит на Левант, — 14 мъже, 8 жени и 3 деца, всички полумъртви от изтощение.
— Равносметката е една жена и едно дете по-малко, откакто сме напуснали с Джордино — заключи Пит с горчивина.
Левант наблюдаваше бронираните джипове, които товареха освободените пленници, и погледна часовника си.
— Закъсняваме с 16 минути — каза той спокойно. — Трябва да побързаме, капитане, за да сме готови за обратния полет.
— Готови сме след минута — отвърна Пемброук-Смит, обикаляйки около колите, като подканяше командосите да побързат с товаренето на хората.
— Къде е твоят приятел Джордино? — попита Левант Пит. — Ако не се появи скоро, ще трябва да го оставим.
— Той има сметка за уреждане.
— Ще бъде късмет за него, ако се измъкне навреме от разбунтувалите се, които останаха долу. След като спасихме нашите пленници, останалите разбиха складовете за храна и вода и започнаха саморазправа с пазачите. Последната излязла група командоси докладва, че мелето продължава.
— Не може да им се сърдим след ада, който са преживели — каза Пит замислено.
— Чувствам се неудобно, че трябва да ги оставим — подчерта Левант. — Но ако ние не тръгнем бързо оттук, те ще се изкачат с асансьорите и ние ще бъдем принудени да се борим с тях, за да не се качват в колите.
Джордино се появи, тичайки по служебния коридор. Премина покрай шестимата командоси, които пазеха входа, и се оказа пред Пит и Левант.
— Радвам се да ви видя. Извинете ме за закъснението.
Левант не възрази.
— Трябва да сте имали сериозна причина.
— Мелика? — попита Пит.
Джордино вдигна камшика, който беше взел като сувенир.
— Приеха я като тост в ада. А О’Банион?
— Ръководител на мъртвите.
— Готови за тръгване! — извика Смит от бронирания джип.
Левант кимна.
— Г-н Пит, моля, откарайте ни на пистата.
Пит направи бърза проверка за Ева, за да се убеди, че е между спасените, след като беше изпила почти галон вода и беше нахранена от медицинския екип. Хопър, Гримес и Феъруедър също изглеждаха добре. Той скочи в бронираното бъги и зае мястото на шофьора. Само секунди след тях последната група потегли с бронирания джип, тъй като останалите затворници бяха излезли от мината и бяха готови да последват останалите. Те обаче излязоха на паркинга твърде късно и разочаровани видяха, че отрядът, който ги беше спасил от брутална смърт, изчезна в нощта, оставяйки ги на собствената им съдба.
Пит не намери за необходимо да вземе предпазни мерки, когато преминаваше през каньона. Шофираше по тясната пътека на светлини и държеше крака си плътно върху педала на газта. Тъй като полковник Левант бързаше, той изостави далече зад себе си другите джипове, за да могат да се подготвят за качването на хората в самолета и да излетят. Джордино караше втория джип и лесно следваше посоката, въпреки че Пит вдигаше облак прах пред него и му пречеше на видимостта.