Левант ставаше неспокоен за обратния полет. Често поглеждаше часовника си. Той отчиташе, че закъсняват с 25 минути от предвиденото разписание. Когато наближиха самолета, започна да се успокоява. Небето беше ясно и не се виждаха никакви следи от вражески самолети. Оптимизмът му се възвръщаше. Може би сержант Шовел е успяла да заблуди личната гвардия на Казим, когато предаваше сигнала за фалшива тревога.
Но илюзиите бързо се разсеяха. Над покрива на бъгито се чу бучене. Те изведнъж доловиха познатия звук на реактивни двигатели и видяха навигационните светлини на самолет, летящ в тъмното небе. Левант незабавно даде своите заповеди по портативното радио на самолетния си екипаж и на охраната му да се подготвят за бързо излитане и да се скрият. Пит натисна спирачките на бъгито и спря зад малка пясъчна дюна. Отпусна се на волана и погледна към летящия самолет.
— Мисля, че току-що станахме обект на недоброжелателно внимание.
— Казим трябва да е изпратил разузнавателен самолет, за да провери дали подаденият му сигнал за тревога е истински. — Гласът на Левант беше твърд, но в изражението му проблясваха нотки на тревога.
— Пилотът може да не подозира проблема, но той не лети току-така на светлини.
Левант се загледа в бомбардировача, кръжащ над техния самолет в края на пистата.
— Страхувам се, че той ще докладва за неидентифициран самолет и ще поиска инструкции да атакува.
Те не останаха дълго в догадки. Левант разпозна бомбардировача като френски „Мираж“, който продължаваше да кръжи над пистата и над пътническия самолет.
— Той започва своята атака — предположи Пит.
— Открий огън! — нареди Левант на човека, който седеше зад тях с тежка автоматична картечница „Вулкан“. — Свали го долу!
Картечарят улови визуално малийския бомбардировач на визьора на картечницата, стабилизира ъгъла и разстоянието и задейства системата за стрелба. Небето почервеня. Но в същия момент „Миражът“ изстреля две ракети над безпомощния пътнически самолет на земята. Пустинята се оглуши от експлозията и пламъка на двата самолета, които избухнаха едновременно. Бомбардировачът се превърна в ярка оранжева топка, която пламна и се разби на земята на частици, а пътническият лайнер не представляваше повече самолет. Той беше кълбо от пламъци и облаци дим, издигащи се като колона към небето.
Объркан, Пит гледаше онова, което само преди секунди беше самолет. Сега виждаше само огън и облак дим. Той и Левант слязоха от колата и се огледаха къде се намират. Пит видя горчивината, изписана върху лицето на Левант.
— Точно от това най-много се страхувах. Сега изгубихме шанса за спасение — каза Левант.
— Казим скоро ще заподозре, че чужда сила е навлязла в негова територия — добави Пит. — Той ще нареди на цялата си авиация да отлети за Тебеца. Дори и да наредите да дойдат вашите хеликоптери, те ще бъдат унищожени, преди да могат да ни срещнат.
— Няма алтернатива, но ще трябва да се доберем до границата — заключи Левант.
— Никога няма да я видим. Дори ако самолетите на Казим не ни използват за мишени или личната му гвардия не ни атакува, вашите превозни средства ще свършат горивото дълго преди да получим подкрепление. Някои от вашите здрави командоси сигурно ще успеят да я преминат, но бедните души, които спасихме от смърт в мините, сигурно ще умрат в пустинята. Знам това, защото съм минал по този път.
— Вие сте преминали на изток от Транссахарската магистрала — напомни Левант на Пит. — Това са 400 километра. Ако ние поемем на север, ще трябва да пропътуваме 240 километра, преди да влезем в Алжир и се срещнем с подкрепление от град Алжир. Горивото ни ще стигне за това разстояние.
— Вие забравяте, че Казим и Масар имат тлъсти дялове в мината в Тебеца — каза Пит, гледайки с прямота Левант. — Те ще направят всичко необходимо да опазят тайната от разкриване.
— Мислите ли, че ще ни преследват и в Алжир?
— Вашата спасителна операция ги подтиква да станат непредпазливи — прекъсна го Пит. — Нищожна работа е да ги спре национална граница. Ще заповядат на въздушните сили да ни преследват в изолирания район на Алжир. Веднъж обезсилили вашия отряд и унищожили неговия самолет, те ще ни преследват с тяхната елитна лична гвардия, докато не се убедят, че са ни унищожили напълно. Те не могат да допуснат някой да се спаси и да разкаже за техните нечовешки деяния.