Левант замълча за момент, лицето му изглеждаше оранжево от пламъците и погледна към Пит.
— Не одобрявате ли моите по-нататъшни планове?
— Нахвърлих версия на това, което ни очаква.
— Загадъчен ли сте, г-н Пит, или просто скромен?
— Практичен — отговори кратко Пит. — Имам основание да вярвам, че Казим ще заварди границата.
— Какво предлагате? — попита Левант.
— Да се отправим на юг, докато стигнем железопътната линия, която излиза от форт Фуро — отговори Пит късо. — След това ще отвлечем влака за Мавритания. Ако изиграем картите си правилно, Казим няма да ни залови, докато достигнем Порт Етиен и морето.
— В лъвската бърлога — отвърна скептично Левант. — Вие правите това да звучи абсурдно просто.
— Земята, заключена между мястото, където се намираме, и завода във форт Фуро, е най-равната пустиня с обикновени пясъчни дюни. Ако ние поддържаме средна скорост от 50 километра в час, ще може да стигнем до железопътната линия преди изгрев с малко гориво в резервоара.
— И след това какво? Ще се окажем незащитени от всяка страна.
— Ще се скрием в стария форт на Чуждестранния легион, докато се стъмни, преди да спрем някой минаващ влак.
— Истинският форт Фуро. Той беше изоставен малко след Втората световна война. Посещавал съм го веднъж.
— Същият.
— Ще се изложим на самоубийство без човек, който да ни преведе през дюните — аргументира се Левант.
— Един от спасените пленници е професионален туристически гид. Той познава малийската пустиня като номад.
Левант отново съсредоточи вниманието си към изгорелия самолет за момент, докато съзнанието му претегляше плюсовете и минусите на предложението на Пит. Ако беше на мястото на генерал Казим, той също би очаквал, че отрядът ще се опита да се измъкне на север, през най-близката граница, и беше естествено, че ще мобилизира всичките си налични сили да я блокира. Пит беше прав, заключи той. Абсолютно не съществува надежда за спасяване от север към Алжир. Казим не би пропуснал такъв шанс да ги унищожи.
— Не съм Ви разказвал това, нали, г-н Пит. Прекарах осем години в пустинята като войник на чуждестранния легион.
— Не, полковник, не сте.
— Номадите разказват, че лъвът, промушен от копие на ловец, тръгва на север от джунглата и преплува през река Нигер, за да може да умре в топлия пясък на пустинята.
— Има ли някаква поука от това? — попита Пит.
— Не съвсем.
— Тогава какво означава това?
Левант се обърна към бронираните джипове, спрели до бъгито. След това погледна отново Пит и се усмихна.
— Това, което означава, е, че ще се доверя на вашето предложение и ще тръгнем на юг към железопътната линия.
48.
Казим влезе в кабинета на Масар в единадесет часа вечерта. Сипа си джин с лед и седна на един фотьойл, преди Масар да се откъсне от работата си и да забележи неговото присъствие.
— Съобщиха ми за твоето неочаквано посещение, Затеб — каза Масар. — Какво те довя във форт Фуро по това време на нощта?
Казим се любуваше на кубчетата лед в чашата си.
— Помислих, че е най-добре да дойда при теб лично.
— Кажи ми защо — настоя Масар заинтригуван.
— Тебеца беше нападната.
Масар трепна.
— За какво говориш?
— Около девет часа моята комуникационна система прие сигнал за тревога от алармената система в мината — обясни Казим. — Няколко минути по-късно радиооператорът в Тебеца обяви, че всичко е наред, като обясни, че алармата е задействала поради грешка.
— Звучи доста убедително.
— Само на пръв поглед. Аз не вярвам в убедително звучащите ситуации. Затова наредих на един от моите бомбардировачи да направи разузнавателен полет над местността. Пилотът съобщи по радиото, че един неидентифициран реактивен транспортен самолет седи на пистата в Тебеца. Същият тип френски транспортен самолет, мога да добавя, който измъкна американеца от Гао.
Лицето на Масар прие внезапно загрижен вид.
— Твоят пилот положителен ли е в това?
Казим кимна.
— Тъй като никакъв самолет не може да кацне в Тебеца без мое съгласие, наредих на пилота да го унищожи. Той разбра и предприе атака. В момента, в който докладваше, че е изстрелял ракетите, радиото прекъсна.