— Боже Господи! Това може да е бил обикновен пътнически самолет, който е кацнал принудително.
— Обикновените пътнически самолети не летят без опознавателни знаци.
— Мисля, че си прибързал.
— Тогава обясни ми защо пилотът не се завърна в базата си?
— Вероятно механични проблеми — предположи Масар, — може да има и други причини.
— Предпочитам да вярвам, че той е бил свален от военните сили, нападнали мините.
— Ти не си сигурен в това.
— Независимо от всичко, наредих на една ескадрила да прелети над местността и изпратих част от елитната гвардия с хеликоптер да провери ситуацията.
— Какво става с О’Банион? — попита Масар. — Не се ли свърза с тях?
— Няма отговор. Нищо. Четири минути след като обявиха, че тревогата е фалшива, всички връзки с Тебеца прекъснаха.
Масар беше озадачен от доклада на Казим, но му се губеха отговорите.
— За какво ще нападат мините? — попита той. — По каква причина?
— Вероятно най-вече заради златото! — отговори Казим.
— Глупаво е да се краде злато. Ние изпращаме цялото количество до нашето хранилище в Южния Пасифик по установения график. Последната пратка беше преди два дни. Дори банда крадци с малко мозък ще предприеме отвличането му по време на транспорт.
— За момента нямам никакви обяснения — съгласи се Казим. Той погледна часовника си. — Моите подразделения ще кацнат в платото над мините след броени минути. Отговорите ще получим до един час.
— Ако това, което казваш, е истина, става нещо странно — измърмори Масар.
— Ще трябва да допуснем възможността същият отряд командоси на ООН, които унищожиха военновъздушната ни база в Гао, сега да са нападнали Тебеца.
— Гао беше различна операция. Защо ще се връщат и ще нападат Тебеца? По чии заповеди?
Казим допи джина си и си сипа още един.
— Може и на Хала Камил. Сигурно по някакъв начин е изтекла информация за доктор Хопър и неговите хора, така че тя да е изпратила отряда да ги спаси.
— Невъзможно — каза Масар, блъскайки си главата, — освен ако твоите хора не са проговорили.
— Моите хора знаят, че ще умрат, ако нарушат доверието ми — каза студено Казим. — Ако има нещо изтървано, то идва от твоя страна.
Масар изгледа Казим със святкащ поглед.
— Глупаво е да се караме — ако не може да върнем миналото, можем да контролираме бъдещето.
— По какъв начин?
— Ти каза, че твоят пилот е съобщил за поразяването на самолета.
— Това бяха последните му думи.
— Тогава можем да считаме, че всички възможности за спасяването на нападателите от Мали са елиминирани.
— В случай, че повредата на самолета им е достатъчно сериозна.
Масар стана и се обърна с лице към голямата релефна карта на Сахара, която висеше на стената зад бюрото му.
— Ако ти беше командир на нападателите и самолетът ти беше унищожен, как щеше да постъпиш?
— Всичко изглежда безнадеждно.
— И все пак, какви са твоите възможности?
— Има само една възможност. По най-късия път да стигна до алжирската граница.
— Те могат ли да го осъществят? — попита Масар.
— В случай че колите им са здрави и са заредени с гориво, ще могат да стигнат до Алжир до залез.
Масар погледна към него.
— Можеш ли да ги хванеш и унищожиш, преди да са стигнали границата?
— Нашите възможности за наблюдение и борба през нощта са ограничени. Мога да направя това, но се нуждая от дневна светлина.
— Тогава за теб ще бъде твърде късно.
Казим взе пура от керамичната табакера, запали я и отпи глътка джин.
— Нека да бъдем практични. Ние очакваме, че те ще минат през Танезруфт, най-изолираната и пуста част на Сахара. Алжирските военни рядко изпращат патрули в този ненаселен регион на границата. Пък и не е необходимо. Те нямат никакви вражди с Мали, както и ние с тях. Моята лична гвардия лесно може да навлезе сто мили навътре в северната граница на съседите, без да бъде забелязана.
Масар погледна Казим с поглед, нетърпящ възражение.
— В случай че това е спасителна мисия на силите на ООН, не трябва да се допусне спасяването на Хопър, хората му или на моите инженери и техните семейства. Ако изтървем само един от тях и той разкаже за форт Фуро или Тебеца, ти и аз сме свършени като бизнеспартньори.