Генералът се усмихна.
— Не се безпокой, Ив, приятелю мой. Толкова добри неща ни свързват, за да допуснем няколко бедни самаряни да ги унищожат. Обещавам ти, че до утре до обяд ще бъдат заловени до последния човек.
След като Казим си отиде, Масар каза нещо по микрофона. Секунди по-късно Исмаил Йерли влезе при него.
— Вие чухте и видяхте всичко на монитора, нали? — попита Масар.
Йерли кимна.
— Учудвам се как човек може да бъде толкова хитър и в същото време толкова глупав.
— Вие сте оценили Казим съвсем точно. Разбрахте, че просто не може да бъде оставен без наблюдение.
— Кога се очаква да се присъединя към неговия антураж?
— Ще ви представя тази вечер на вечерята, която давам в чест на президента Тахир.
— Във връзка със ситуацията в Тебеца Казим няма ли да е твърде зает, за да присъства?
Масар се засмя.
— Великият лъв на Мали никога не е много зает, когато трябва да присъства на елегантна вечеря, давана от един френски магнат.
Генерал Бок седеше в кабинета на малкия команден център в сградата на ООН в Ню Йорк и четеше доклад, изпратен чрез комуникационния спътник на Обединените нации от полковник Левант. От обветреното му от бурите лице лъхаше сигурност, когато вдигна секретния телефон и набра частния номер на адмирал Сандекър. Телефонният секретар на адмирала подаде сигнал и Бок остави спешно съобщение. След осем минути Сандекър беше при него.
— Току-що получих тревожен доклад от полковник Левант — обяви Бок.
— Каква е ситуацията? — попита Сандекър.
— Самолетът на военновъздушните сили на Мали е унищожил техния транспортен лайнер на земята. Те са отрязани и са в капан.
— Какво са направили със спасителната операция в мината?
— Тя е протекла по план. Всички пленници от чужди националности са живи, евакуирани и са под грижите на медицинския екип. Левант рапортува точно и ясно за това.
— Атакували ли са ги вече?
— Още не. Но това е въпрос само на часове, преди силите на генерал Казим да са ги обградили.
— Имат ли план за спасение?
— Полковникът беше твърде ясен, че единствената им надежда е да стигнат алжирската граница преди разсъмване.
— Не е голям избор — каза Сандекър.
— Подозирам, че това е уловка.
— Защо мислиш така?
— Левант изпраща доклада си на открита честота. Операторите на Казим сигурно са го засекли.
Сандекър замълча, за да помисли.
— Считате, че полковник Левант ще направи нещо различно от това, което съобщава?
— Надявам се вие да ми кажете.
— Поясненията не са моята най-силна страна.
— Има съобщение за вас в доклада на Левант от вашия човек Пит.
— Дърк? — Почувства се внезапно топлина в гласа на Сандекър. — Пит винаги довежда нещата до някаква непредвидима схема. Какво е съобщението?
— Цитирам: „Кажете на адмирала, че когато се върна във Вашингтон, ще го взема да види приятелката на Харвей — Джуди, която пее в «АТ и С» зала“. Това груба шега ли е, или какво?
— Дърк не е по грубите шеги — каза определено Сандекър, — той се опитва да ни каже нещо по иносказателен начин.
— Познаваш ли този Харвей? — попита Бок.
— Името не е обичайно — измърмори Сандекър. — Никога не съм чувал Дърк да споменава някой, който се казва Харвей.
— А има ли такова място във Вашингтон или зала с певица на име Джуди? — продължи Бок.
— Никога не съм бил в такава зала — отвърна адмиралът, напрягайки се да си спомни нещо. — Единствената певица, която някога съм познавал с такова име, беше…
Отговорът удари като плесница Сандекър по лицето с цялата си внезапност. Невероятно прост, елементарен код, ясен за всеки, който е гледал един стар известен филм, както адмиралът. Той трябваше да знае, трябваше да се сети, че Пит е заложил на това негово знание. Засмя се.
— Изненадан съм, че се смеете — каза Бок учуден.
— Те няма да тръгнат направо към границата с Алжир — заяви триумфално Сандекър.
— Какво казахте?
— Хората на полковник Левант ще тръгнат на юг по посока на железопътната линия, която минава между морето и форт Фуро.