— Може ли да попитам как стигнахте до това заключение? — попита озадачено Бок.
— Дърк поставя гатанка, която Казим няма да може да реши. Певицата Джуди е певицата Джуди Гарланд, а Харвей е разпространителят на филма, който стартира под заглавието „Момичетата на Харвей“.
— А какво означава „АТ и С“ зала?
— Това не е зала, а песен. Хитът на Джуди Гарланд, който изпълнява във филма. Заглавието на хита е „Ачисън, Топека и Санта Фе“. Името на железопътната линия.
Бок каза бавно:
— Това обяснява защо Левант изпраща доклад, който хората на Казим могат лесно да засекат. Той ги заблуждава, като ги кара да вярват, че ще тръгнат на север към Алжир.
— Когато фактически пътуват точно в обратната посока — завърши Сандекър.
— Левант правилно е преценил, че пресичането на алжирско-малийската граница не гарантира безопасност. Хората на Казим могат спокойно да нарушат международното право.
— Следващият въпрос е какво ще правят, след като стигнат железопътната линия?
— Може би ще откраднат влак — предположи Бок.
— Има смисъл, но на дневна светлина?
— Има още нещо в съобщението от вашия човек.
— Продължете, моля.
— По-нататък в съобщението се казва: „Моля, уведомете адмирала, че Гари, Рей и Боб ще отидат у Брайън на гости“. Можете ли да обясните това?
Сандекър се замисли за момент.
— Ако Пит продължава кодирането с филми, тогава Гари трябва да означава Гари Купър. Следващото име е Рей Миланд.
— Спомняте ли си филм, в който те са играли заедно?
— Разбира се. — Сандекър остави телефона. — Те играха заедно с Робърт Престън и Брайън Донлеви през тридесет и девета година във филма „Хубавите гости“.
— Гледал съм го като дете — каза Бок. — Историята беше за трима братя, които служат в Чуждестранния легион.
— Позоваването, Брайън означава форт.
— Естествено, това не е форт Фуро, където се намира заводът за отпадъци. Това ще е последното място, където Левант би отишъл.
— Има ли друг форт в тази местност?
Бок замълча и погледна картата.
— Да, един стар форт на Чуждестранния легион. На няколко километра на запад от завода за отпадъци.
— Това показва, че те възнамеряват да се скрият там, докато се стъмни.
— Щях да направя същото, ако бях на мястото на полковник Левант.
— Ще им бъде нужна помощ — каза Сандекър.
— Точно тази беше причината, за да ви се обадя — каза Бок, ставайки рязък и делови. — Ще трябва да измолите от президента да изпрати група американски специални части, която да помогне на Левант и освободените пленници да се измъкнат от територията на генерал Казим.
— Разговаряхте ли за това с Генералния секретар г-жа Камил? Тя има по-голяма тежест пред президента, отколкото аз.
— За съжаление, тя замина неочаквано на извънредна конференция в Москва. Вие сте единственият, към когото мога да се обърна с такава молба.
— С колко време разполагаме?
— Фактически с никакво. Денят ще настъпи в тази част на пустинята след два часа.
— Ще направя каквото мога — обеща Сандекър. — Да се надяваме, че президентът все още не си е легнал. Или ще си изкупя греховете в ада, ако трябва да го събудя.
49.
— Вие трябва да сте се побъркали, за да настоявате за среща с президента посред нощ! — каза разгневено Ърл Уиловър.
Сандекър гледаше към шефа на канцеларията на президента, който беше облечен елегантно в тъмен двуреден костюм на райета. Този тоалет прикриваше отслабващата му мъжественост. Сандекър се питаше дали този човек някога напуска кабинета си, или спи прав.
— Уверявам ви, Ърл, че не бих дошъл тук, ако случаят не е изключително спешен.
— Аз не мога да събудя президента, освен ако не се касае за международна криза, застрашаваща сигурността на нацията.
Сандекър се беше подготвил отдалеч за тази визита, но търпението му започна да се изчерпва.
— Добре. Кажете му, че на стълбите на Белия дом чака един данъкоплатец, който му е много ядосан.
— Вие сте луд!
— Достатъчно луд, за да поема отговорността да отида до леглото му и да го събудя лично.
Уиловър изглеждаше като човек, поставен върху капака на врящ казан.
— Опитайте се и аз ще извикам секретните служби да ви арестуват.