— Моля, качете се.
Пърлмутър направи това, което шофьорът му каза, мислейки си, че цялата тази официалност е детска игра.
— Нали не искате да ми видите шофьорската книжка? — каза той кисело.
Шофьорът, тъмнокож афроамериканец, поклати глава.
— Няма нужда. Вие сте единственият в този град, който отговаря на описанието си.
— Как се казвате?
— Ърни Нелсън.
— От коя агенция сте? Държавна сигурност, Федерално бюро, Специални служби?
— Не ми е позволено да ви кажа — отговори Нелсън официално.
— Ще ме следите ли?
Нелсън енергично поклати глава.
— Няма нужда, тъй като вашата молба за изследване на исторически материали беше одобрена от президента и вие веднъж сте регистриран в „Бета“ картотеката. Мога да ви уверя, че сте извън всяко подозрение.
— Но ако искате да се задълбавате по-навътре в моето досие, ще разберете, че това е четвъртият път, когато съм допуснат в хранилището.
Агентът не отговори и мълча през останалата част от пътя. Той излезе от главната магистрала, премина в павирана улица и спря пред една охраняема врата, показа си документите и влезе. Вътре те преминаха през други два поста, преди алеята да ги заведе в малък хамбар в центъра на ферма, пълна с прасета и пилета. Веднъж озовали се в хамбара, продължиха по широка бетонна рампа, която водеше дълбоко под земята. Най-накрая стигнаха пред секретен вход, където агентът паркира колата. По-нататък Пърлмутър знаеше пътя. Той слезе от колата и тръгна към едно чакащо електрическо превозно средство, подобно на кола за голф. Един служител от архива, облечен с бяла престилка, се здрависа с Пърлмутър.
— Франк Мур — представи се той. — Радвам се да ви видя отново.
— Благодаря, Франк. Преди колко време беше?
— Три години, откакто не сте идвали тук. Тогава извършвахте разследване по случая със „Сакито Мару“.
— Японският пътнически и товарен кораб, който беше потопен от американската подводница „Троут“.
— Доколкото си спомням, корабът е превозвал немските ракети „Фау 2“ за Япония.
— Имате добра памет.
— Аз я освежих, докато подготвях архивните единици за вашите посещения — отбеляза Мур. — Какво мога да направя за вас този път?
— Гражданската война — отговори Пърлмутър. — Бих искал да видя някои записки, които могат да хвърлят светлина върху мистериозното изчезване на един конфедерален броненосец.
— Звучи интересно! — каза Мур, качвайки се в електрическата кола. — Материалите за нашата Гражданска война и други документи се намират в помещения на около 2 километра оттук.
След още една последна проверка и кратка среща със завеждащия архивите Пърлмутър подписа един документ, удостоверяващ, че той няма да публикува или направи публично достояние фактите, до които се е добрал, без одобрението на правителството. Като свършиха с тази процедура, той и Мур се качиха отново на електричката, отминаха малка група от мъже, които разтоварваха вещи и документи и други неща, предадени за Мемориала на виетнамските ветерани. Всичко се каталогизираше и подреждаше.
Правителството не изхвърляше нищо.
Пърлмутър забеляза разширенията, направени след последното му посещение тук. Той беше учуден от невероятно голямата площ на новопостъпилите архиви. Само секцията с материали за нацизма обхващаше площ от порядъка на четири футболни игрища.
Материалите за Гражданската война бяха разположени в четири триетажни сгради — бетонните тавани на хранилището бяха високи 15 метра. Тук бяха изложени всички видове оръдия, муниции, снаряжение, екипировка, вещи, униформи, знамена и т.н., освен множеството големи архивни единици документален материал.
— Архивите се съхраняват в сграда A — обясняваше Мур. — Сгради B, C и D съхраняват оръжия, униформи, медицински реликви, мебели, принадлежали на Линкълн, Джеферсън, Дейвис, Лий, Грант и други известни личности от войната между щатите.
Те се качиха на електричката и влязоха в сграда A. Партерът представляваше огромен океан от кабинети.
— Всяка хартия, принадлежала на конфедералните власти, се съхранява тук — каза Мур, сочейки с ръце наоколо. — Всички архиви на Съюза са на втория и третия етаж. Откъде желаете да започнем?
— Имате ли нещо за „Тексас“?
Мур се спря, за да прелисти няколко страници от справочника, който носеше със себе си.